Момчето взе от скрина „Единствената нужна книга“. Зачете една от беседите на Налъмов, но бързо остави книгата. Кошмарът го беше изкарал извън релси — нито му се четеше, нито му се спеше. Облече се и надникна в кухнята, но Свилен все още не беше станал. Реши, че една разходка няма да му подейства зле.
Навън беше хладно. Бриян забърза крачка, за да се стопли. Неусетно се развидели и той видя махалата в цялото ѝ окаяно очарование. Това беше един от любимите му моменти — когато луната и слънцето се срещаха на хоризонта. Днес обаче имаше само облаци. На фона им стърчаха голи клони, приведени, сякаш се молят.
Мъж със спортно яке и ушанка мъкнеше товарна количка, по която бяха навързани пълни с боклуци торби. Спря до близкия контейнер, прерови го набързо и измъкна някаква кутия, която смачка с крак и метна в количката. Следваше го помияр, който душеше остатъците от снега за скрити съкровища. Една жена със слушалки буташе бебешка количка и щом видя клошаря, премина от другата страна на тротоара.
Докато вървеше, Бриян се зачуди дали сред сутрешните хора наоколо няма магьосници. Свилен му беше казал, че след време ще усеща събратята си инстинктивно, но той не искаше да чака пет или десет години. „Мога да огледам Вътрешния град за магическа активност“, помисли си. Подобно на медитирането обаче влизането във Вътрешния град изискваше концентрация — не се правеше сред хора посред бял ден. Затова Бриян просто продължи нагоре по улицата.
През последните дни основно го вълнуваше темата за здрачниците. Почти не откри информация за тях, но за сметка на това разбра, че „Единствената нужна книга“ е доста субективна и положително съставена от зорници. В книгата имаше пространни глави на някои теми, а по други не пишеше почти нищо. Щом Бриян попита какво е „здрачник“, откри следния кратък текст:
Черните магьосници (още здрачници) са представители на черното изкуство и изконни врагове на истинските магьосници. По-добре да си нямате вземане-даване с тях!
„Може би не съм формулирам добре въпроса — реши Бриян и опита другояче: — По какво един здрачник се различава от един зорник?“ Новият отговор потвърди подозренията му:
Всяка проява на егоцентризъм и злонамереност е присъща на ужасяващите здрачници. Да бъдеш един от тях, значи да работиш за края на човешкия род!!!
Бриян се ядоса на упорството на книгата и напук попита:
— Какво да направя, ако искам да чиракувам при здрачник? „Единствената нужна книга“ безспорно се възмути от въпроса — не само не предложи отговор, но кориците се слепнаха и Бриян цял час не можа да ги разгърне.
Той разбра, че няма смисъл да разпитва повече за здрачниците. „Единствената нужна книга“ беше като онези издания отпреди 89-а, които още се намираха по библиотеките — те прославяха светлите идеали на социализма, а неговият блясък напълно заслепяваше всичко останало.
Бриян си избра нова тема — магическата територия на София. Следващите няколко дни Свилен не се вясваше много вкъщи — беше зает е „разни задачи за вършене“, както сам обясни с обичайното си краткословие. Бриян попадна на няколко ценни находки в „Единствената нужна книга“ и дори си ги отбеляза с книгоразделители8. Например в „Енциклопедия на магическите неща, места и прочее“ пишеше следното за София:
София, столицата на България, е една от най-значимите магически територии. През 1991 г. журналистът Стеван Вилхелм я нарежда сред „Топ 5 магически територии, които трябва да опазим, но не и да посетим повторно“.
На територията и в околностите се намират няколко важни енергийни портала. София е известна със самобитните си магически традиции, споделящи някои характерни славянски нюанси.
Знаменити софийски магове са Дерек Друмев, Трендафил Таен и учителят Налъмов. На софийска територия е живял и известният със своята жестокост и високомерие черен маг Еделшварц.
Легендарно със своя вълшебен вкус е и българското кисело мляко…
В същата глава Бриян намери магьосническия герб на София — изправен лъв е корона на фона на боен щит Зад щита се виждаше Витоша, а от двете страни на лъва имаше слънце и луна — символи на магическото изкуство. Щом видя илюстрацията, Бриян си спомни, че вече познаваше този герб от табелата на улица „Лъжовна“.
Скоро сутрешните улици се изпълниха с бавни автомобили и оклюмали минувачи. Продавачът на будката за вестници още не беше отключил, а отпред вече се виеше опашка за кафе. Някакъв мъж опита да се пререди, защото щял да изпусне автобуса. „Всички бързаме“, скастри го друг от сутрешните хора.
Но те нямаха пълни права над тази част от денонощието. Отсреща, в магазина за алкохол и цигари, имаше останали и от нощните хора. Двама пълни чичовци е почти еднакви якета излязоха от магазинчето. Държаха в ръце стъклени бири, които веднага отвориха. Единият се изплю и преди да отпие, пророни с ритуалното безразличие на навика: „Ай наздраве“.
8
Оказа се, че книгата никак не си пада по книгоразделители — без предупреждение ги засмукваше и те изчезваха някъде сред неизброимите ѝ страници (което обяснява защо и книгата в ръцете ви няма разделител. Някога е имала…)