Двамата слязоха на спирката и откриха без проблем новата обява на трафопоста9. Щом свиха по улица „Шесто кьоше“, вече минаваше седем и навън се здрачаваше. „Гладната сврака“ ги приветства с шарените си надписи и още на прага Бриян разбра, че опасенията му са били напразни. Всички вътре празнуваха края на седмицата така, сякаш беше продължила не пет, а петнайсет дни.
Из цялата кръчма висяха табели, но заканите им — МАГИЯ ВЪТРЕ — ИЗХВЪРЧАШ ВЪН! или ГЛОБА ЗА ЗАКЛИНАНИЯ! — оставаха нечути. Един магьосник обърна халбата си и я затръска, ала бирата не помръдна — беше се втвърдила. Той тъкмо взе да се вайка, когато пивото му пак се втечни и плисна върху лицето и ризата му. „Кой беше, мама ви магическа?!“, изкрещя той и скочи на крака.
На друга маса седеше мълчалив старец, върху чиято глава дремеше кафяв рошав бухал. Една магьосница си измъкна главата като коркова тапа и я размаха високо, докато се смееше с пълно гърло.
Ситуацията над масите бе още по-изумителна: транзистор, предаваш накъсана новинарска емисия, летеше безцелно; жаба се мъчеше да плува из въздуха; тефтер хвърчеше, размахал корици, а по него дращеше парче молив. Рафтовете по стените бяха отрупани с всевъзможни джунджурии, повечето от които спомагаха за общата шумотевица. От стар грамофон звучеше Лили Иванова, а музикална кутийка свиреше до безкрай „Зайченцето бяло“.
Някой повика Свилен откъм ъгъла на заведението, където уютно бумтеше камината. Бриян и пробудникът му продължиха навътре, но не стигнаха далеч. Непозната жена с ярколилава коса и черна кожена папка в ръце застана на пътя им и избълва на един дъх:
— Добра вечер, имате ли минутка? Събираме дарения за магьосници в неравностойно положение — знаете, не всички имат възможност да излязат и да се забавляват като вас.
Погледът ѝ беше учтив, но леко присмехулен. Свилен поклати глава и заобиколи жената, само че тя им препречи пътя е ръце. Бриян понечи да продължи, но тя го стисна за лакътя и каза:
— Изчакайте поне да ви кажа! Имам документи, всичко е законно…
Свилен дръпна момчето безцеремонно след себе си.
— Да, да, друг път.
Жената видимо се наслаждаваше на конфузната ситуация — освободи хватката си и изви устни.
— Приятна вечер. — Не изглеждаше като да им го желае от сърце.
— Гадни продавачи — изсумтя Свилен. — Карат те да се чувстваш длъжен на целия град. Ето я моята шайка.
Магьосниците от масата до камината се изправиха, за да ги посрещнат. Пръв заговори мъж е подпухнало лице, украсено от трапчинки и чеширска усмивка.
— Тоя път вятърът е довял още някого. Приятно ми е, Белота!
— Приятно мие… — отвърна Бриян, несигурен дали е чул правилно.
Втори магьосник, по-възрастен, се поклони почтително и промълви съвсем тихо името си. „Пак не разбрах нищо“, помисли си Бриян и се усмихна неловко.
Обърна се към третия — жена, която не беше станала от мястото си. Имаше хищен извит нос и черни очи, а дългата ѝ червена коса висеше на миниатюрни плитки. Свилен го беше предупредил никога да не ползва цялото ѝ име.
— Приятно ми е — каза Бриян.
Вместо да се представи, Иза подхвърли към него едно червеникаво, блестящо топче.
— Дръж.
Бриян посегна към топчето, но Свилен замахна рязко и го сграбчи пръв.
— Не! — извика той. — Замък от камък!
Топчето в миг изгуби блясъка си и посивя. Бриян все още не беше сигурен какво е сторила магьосницата, но Свилен я изгледа яростно. Дланта му се зачерви, все едно беше бръкнал в камината.
— Изаура! — каза той, нарушавайки собствения си съвет.
Жената доби застрашително изражение, но само за секунда — сетне се намуси като малко дете.
— Просто се пошегувах с новобранеца.
— Пошегува се — повтори Свилен — е елементопче? Искаш да го осакатиш ли?
— Преувеличаваш. Щеше само да се опари.
„Елементопче — помисли Бриян и огледа сивото топче. — За такова чудо не съм чел дори в «Единствената нужна книга».“ От названието предположи, че топчето е свързано е елементите, но какво по-точно вършеше?
— Добре тогава — каза Свилен. — Замък от пламък!
Той подхвърли топчето обратно към Иза.
— Не! — викна магьосницата, а топчето отново пламна в червеникави искрици. — Стена от земя!
Наведе се назад и повдигна ръце. Бриян проследи с възхита сферата, не по-голяма от пъдпъдъче яйце. Тя падна на масата и се повъртя по дървената повърхност, оставяйки тъмна следа. Изведнъж леко замириса на изгоряло.