Игнат извади от джоба на ризата си един увиснал на позлатена верижка часовник, кръгъл като зеница. Промърмори нещо — или на часовника, или на себе си — след което попита:
— А сега?
— Сега… вече е осем без три.
Магьосникът наведе глава, взирайки се в часовника си.
— Да, добре — каза той. — Отлично.
Бриян се усмихна, благодарен, че поне на един въпрос е отвърнал правилно. Не че имаше кой знае каква заслуга в случая, но нали отчаяният се хваща и за сламка.
„Това беше — помисли си той. — Сега ще ме обсъдят и ще заключат единодушно, че за нищо не ставам“.
Шайката обаче се беше умълчала — всеки надничаше в халбата си и чакаше другите да заговорят. Изпатилият магьосник се беше одобрил е новия си приятел бухал и двамата заедно пееха нещо неразбираемо и леко ужасяващо. Огънят в камината напомни с припукване за себе си.
Свилен надигна бирата си точно преди тишината да стане неловка.
— Наздраве!
— Наздраве! За новите попълнения — подхвана и Белота.
Всички отпиха и отражението на пламъците се разля като разтопен кехлибар по халбите им.
— Ей — сепна се Белота. — Съвсем забравих.
Той затършува в наглед бездънните джобове на връхната си дреха и след няколко неуспешни опита измъкна оттам малка кутийка.
— Няма да повярвате какво открих — каза той, — и то в едно забутано магазинче на Женския пазар…
Бриян огледа кутийката. Беше кръгла, пластмасова и приличаше на домашен билков мехлем. На капачето ѝ имаше залепен етикет тип „Направи си сам“.
— „Крадкотрайна смърт“ — прочете Бриян. — „Гарантирано спира телесните функции за крадкотраен период от време! Завежтания, бягзтво от милицията, дълготрайни бракове: разрешава проблеми всягакви!!“
Момчето огледа останалите от шайката, но те за разлика от него въобще не бяха впечатлени от чудодейната кутийка.
— Наистина ли действа? — попита.
— И още как! — викна Белота и тържествено я отвори. Вътре имаше двайсетина кубчета, подобни на бучки захар, макар че надали беше добра идея да си подслаждаш кафето с тях. — Тези са малко старички и трябва здраво да ги стиснеш със зъби, че да си отделят смъртосместа. Но смея да твърдя, че действат убийствено добре.
Той огледа аудиторията си с видимо задоволство.
— И точно затова бяха забранени за продажба още преди десет години — отбеляза Иза.
Белота махна с ръка.
— Врели-некипели! Ако зависи от тъпата милиция, ще забранят всичко опасно за живота. Кажете ми как ще се забавляваме изобщо тогава?
— А къде по-точно се намира този магазин? — полюбопитства Бриян. Той не можеше да си представи по-подходящо място за продажба на забранени магически стоки от Женския.
Белота понечи да отговори, но Свилен го прекъсна, като заби пръст в кутийката „Крадкотрайна смърт“.
— Да не си посмял да ползваш тоя боклук! Като нищо ще си навлечеш някоя беля на главата.
— Глупости — запротестира Белота. — Ползвал съм го сума ти пъти и виж ме сега!
Той разпери ръце и засия в цялата си клошарска прелест. По жилетката му имаше дупки, които Белота наричаше „част от дизайна“. Вместо кръпки по шарените му панталони бяха пришити най-обикновени карти за игра.
— Нагледно доказателство — отбеляза Иза.
Белота сърдечно я игнорира и отново се съсредоточи в новото попълнение на масата.
— Я, малкият — каза, — какво е това зад ухото ти?
Бриян, който от години се занимаваше с фокуси, не беше особено впечатлен.
— Да не би да е монета случайно?
— Обикновено е монета, ама този път май е мишка.
Бриян се засмя от изненада и погледна към рамото си.
— Това е Морков. Всъщност е хамстер.
— Все е вид мишка — вметна Свилен и отпи от бирата си.
— Имаш си фамилиар — каза Иза. — Това е добре.
В гласа ѝ за пръв път прозвуча нотка на одобрение. А Морков бързо се досети, че е станал център на внимание, и огледа магьосниците. Подуши наоколо с муцунка, а рошавите му мустачки потрепериха.
— Здравей, малко приятелче — каза Белота и протегна пръст към него. — Говориш ли човешки?
— От време на време — призна Бриян.
Хамстерът подуши подадения му пръст и категорично отказа да се катери по него. Белота в никакъв случай не се обиди от това, дори се ухили.
— Знам аз как да запаля интереса ти — каза той и посочи към камината. — Харесваш ли миша музика?
Морков обърна любопитно глава към огъня, Бриян стори същото. Той едва сега забеляза, че над камината имаше лавица — всъщност просто прикована с два тежки пирона дъска.
— Това вече не го вярвам — каза момчето.
Върху лавицата действително имаше малък миши оркестър. Три сиви мишлета свиреха и видимо се наслаждаваха на джемсешъна си, макар и той да се губеше в общата врява. Затова навярно имаха вина и инструментите им, които бяха съвсем мънички. Цяло чудо беше, че изобщо издават звук.