Бриян видя как Свилен и Иза нахълтаха в кръчмата запъхтяни. Бяха сами.
— Е, не беше чак толкова хубаво — призна първият глас. — Тя поне прави картофки и кашкавал пане, а баща ѝ сервираше само просо12.
Пушекът се разнесе към тавана, а върху дървения плот на масата изникнаха тъмни, насечени букви.
— „Повелителю на предметите — прочете Бриян, — заповядай утре вечер в часа на равновесието на мястото на безсилието. Без придружители.“
Заведението премина скоропостижно от бойна в конспиративна готовност. Повечето присъстващи прибраха амулетите си, а скрилите се под масите опитаха да изпълзят с гордо надигната глава.
— Няма нищо за гледане! — провикна се Горгоната Глория.
Тя отиде до масата и насочи към съобщението амулета си — прост нож за мазане на масло. Шептейки някакво заклинание, разсея останалия сивкав дим. Буквите избледняха и лека-полека изчезнаха. Суматохата обаче не стихваше.
Глория въздъхна и оповести:
— Безплатна бира за всички!
Радостни възгласи изпълниха кръчмата. Хората насядаха по местата си и за нула време се възцари обичайната атмосфера на музика, наздравици и безгрижие. Бриян неуверено последва примера на останалите и се върна на стола си. Докато оглеждаше околните маси, той си спомни един цитат от беседите на Налъмов: „За хората имаме набор от заклинания за забравяне, а за маговете понякога и една безплатна наливна върши работа“.
Изведнъж той осъзна, че в паниката е забравил за Морков, и погледна към камината. Но хамстерът си стоеше там, при своите нови музикални приятели. Дори им акомпанираше, удряйки с някакъв ръждив пирон по капачка от бира.
— Е — вдигна ръце Белота, — искахме покана — имаме покана.
Никой не оцени остроумието му.
— Кой е „повелителят на предметите“? — попита Бриян.
— Пробудникът ти — отвърна хладно Иза.
Момчето погледна към Свилен, който все още дишаше учестено от преследването.
— Но кой… защо искат да отиде без придружители?
— Защото — обясни Иза, — веднъж легнеш ли със здрачник, цял живот ще сънуваш кошмари. И то наяве.
Бриян разбра, че гневът на магьосницата този път не беше насочен към него. Свилен мълчаливо надигна халбата си и я довърши наведнъж. Вътре се въртяха черни късчета от картичката.
— Дай тука тоя бълвоч — каза Горгоната и дръпна халбата от ръцете му.
Остави пред него нова, пълна догоре, и добави тихо:
— Тази вечер аз черпя.
Никой от масата не се зарадва на новината и по лицата им Бриян разбра защо. Има празнични почерпки, както и такива за преди битка. Тази беше от вторите.
Глава 11
Чай и джаз
След случката в „Свраката“ Свилен отново изпадна в един от мълчаливите си периоди. Все пак Бриян успя да изкопчи от него някои отговори на път за вкъщи.
Жената, която беше изпратила загадъчното съобщение, се казваше Ванина — това беше същата здрачница, с която Свилен някога бе имал връзка. Останалите от шайката единодушно решиха да го придружат на срещата, дори Игнат настоя да отиде. Бяха убедени, че Ванина също ще е подготвена, в случай че се стигне до битка.
Тайнственото съобщение на Ванина се оказа напълно разбираемо за по-опитните магьосници. „Часът на равновесието“ беше единайсет и половина вечерта — моментът преди силите на зорниците да почнат да отслабват, а силите на здрачниците да нарастват. Ето защо официалните срещи между двете фракции обикновено се насрочваха за този час.
„Мястото на безсилието“ пък беше едно от малкото места в София, където едните магьосници нямат надмощие над другите. Както обясни Свилен, то се намираше „почти на същото място като Орлов мост“ и стари софийски магьосници го бяха създали малко след построяването на моста. Те му бяха дали и официалното му име — Друг мост.
Колкото до „повелителя на предметите“, Свилен не беше толкова словоохотлив. „Наричаха ме така преди много, много време“, каза само той.
По-късно тази вечер Свилен реши да направи чай. Беше набрал билките сам в планината: мащерка, липа, лайка, жълт кантарион. Държеше ги в найлонови торби, наблъскани в един кухненски шкаф.
Свилен се отнасяше към варенето на чая като към ритуал и Бриян бързо разбра защо. Ароматът на билките беше омайващ, почти вълшебен, макар че в тях нямаше нарочна магия. Щом ароматът изпълни тясната кухня, на Бриян му се стори, че се пренася надалеч, в спомените си, на идилично място, което ухаеше на лайка и не криеше никакви опасности.
Благодари на Свилен и взе една чаша. Макар че съобщението вече му беше ясно, той имаше още доста въпроси. Посещението в „Гладната сврака“ определено го беше развълнувало.
12
Дълги години бащата на Горгоната вярваше, че според народната поговорка „гладната сврака просо сънува“. Той убеждаваше насила клиентите в чувството си за хумор, като ги държеше полугладни. Според мнозина достоверни източници беше цяло чудо, че с такъв баща Горгоната нямаше дори наченки на чувство за хумор.