— Когато видях с каква лекота правиш заклинания в трамвая, как от първия опит влизаш във Вътрешния град, си спомних точно за това — за себе си като млад магьосник. Наистина имаш потенциал, но това не е основателна причина да се хвърляш с все сила в тъмното. Трябва да бъдеш търпелив, Брияне — в избора на учител, в търсенето на правилната школа, във всичко… Ако бързаш да освободиш цялата си сила наведнъж, най-мнош да изгориш в отприщилия се пожар — Свилен протегна ръка и стисна дланта на момчето. — Затова не мога да те пусна да дойдеш с нас утре. Не мога да си позволя и ти да бъдеш наранен по моя вина, разбираш ли, Брияне?
Бриян го изгледа с почуда. Тази вечер беше научил за пробудника си повече, отколкото за предните седмици. Беше разбрал, че наистина може да му има доверие и че в миналото му има много повече сенки, отколкото си личи на пръв поглед. Но разбра и друго — Свилен щеше да настоява докрай, щом вярва, че е прав. А сега вярваше, че е прав.
Бриян просто кимна мълчаливо. Нямаше смисъл да спори повече. Време беше да се откаже от изгубената битка и да се насочи към следващата. А в главата му вече се оформяше план за действие.
Нощта бавно превзема града. София е неестествено красива в този момент — чертите ѝ скоро ще се стопят в мрака.
Това е моментът — градът е завършен. Мракът скрива малките, грозни детайли. Само светлините остават. Високите панелни блокове, безнадеждно сиви денем, сега са космически гиганти — притаили дъх, готови за полет. Етажите светват един по един, поднасяйки своите тайни на случайния пешеходец — дребни фигури включват телевизора, дърпат пердето, захващат се с вечерята.
Оранжевите светлини на автобус 72 свиват надолу по склона. Покривът на хотел в далечината грее като смачкани в шепа коледни лампички. След много малко, няколко минутки само, Витоша ще се стопи в черното мастило на нощта, а най-ярките звезди ще блеснат въпреки неона и билбордовете. Сега обаче София е застинала между деня и нощта, между миналото и бъдещето и всеки може да открие в нея онова, което търси. Трябва само да спре за малко.
Все едно слуша джаз.
Ето как тя наблюдава града от своя покрив — както се слуша джаз. Горе е малко хладно, но се е увила в одеяло, а също и в своята дълга, дълга коса. Еледа падането на мрака. Мъчи се да не мисли за предстоящите тягостни часове преди изгрева. Планът убива импровизацията. В солото няма място за страх.
Тя се усмихва и вдишва тъмния, плътен въздух с всичка сила. Вдишва профучаващия ниско самолет, топенето на леда и мъркането на хиляда часовника. Въздухът още има вкус на зима.
Когато котката се сгушва в скута ѝ, тя прокарва нежно пръсти по сивата козина. Нейните очи също са с изящния, покоряващ цвят на зелен кристал. А дългата, дълга коса, разстлала се по керемидите, е сива като снежна виелица.
— Какво ми носиш този път, красавице?
Котката изплюва нещо в скута ѝ и се прозява лениво, изпъва цялото си грациозно тяло. Сетне започва да ѝ разказва.
Глава 12
Нощен магеснически трамвай 32
Трамвай 32 беше единственият нощен трамвай в София. Също така бе единственият, управляван не от ватман, а от магия. През 1932 г. видни софийски матове бяха обединили усилия, за да го вградят в територията. Бяха го внесли заедно с много бракувани мотриси и шасита от Франция — покрай изчезването му стана голяма свада между инженер-отговорника Кардалев и изпълнителите на поръчката. Тъй и никой не разбра какво се бе случило в действителност: трамваят беше доставен, сглобен и след обстоен ремонт — покрит с илюзорна сплав и боя невидимка. В крайна сметка инженерът реши, че трамваят е бил откраднат, което не бе нечувано по онова време.
Както други магически обекти и трамвай 32 виждаха само тези, запознати със съществуването му. Повечето места, на които спираше, бяха случайни точки от града, а не спирки на градския транспорт. Разбира се, в магията — особено онази от ранния XX век — сигурни неща нямаше. Случваше се, макар и рядко, дете да види трамвая и да обяви това на всеослушание. Друг път някой пияница го хващаше посред нощите за една-две спирки. Но децата и пияниците си приличат по това, че никой не ги взима на сериозно.
Напоследък магьосниците не ползваха 32 често, и то с основателна причина. Остарелите оригинални заклинания, които задвижваха трамвая, бяха поизветрели под пластове по-нови магии за удобство и допълнителни функции. Единствено заради всичката тая магия старата мотриса не се разпадаше на съставните си части. Скоро дори бяха дошли специално френски магьосници, за да направят на НМТ-32 квантови заклинания — последен писък в магическия градски транспорт Сега трамваят трябваше да се появява едновременно на всяко място, където го чакат, но това създаваше известни времеви парадокси. Случваше се в един миг спокойно да пътуваш на седалката си, а в следващия да се озовеш насред улицата. Ето защо повечето магьосници продължаваха да ползват 32 само в студените, зимни нощи, когато не им се даваха пари за такси.