Свилен си окачи дрехите на скамейката и седна.
— Здравейте, дружина — каза без особен ентусиазъм и отпи от шуменското.
Останалите надигнаха бирите си и смотолевиха по едно „наздраве“. Помежду им витаеше осезаемо безпокойство. „Вторник“, напомни предупредителното гласче в главата на Свилен.
Иза го изгледа изпитателно.
— Закъсня.
— Имах работа — каза Свилен.
Всъщност беше прекарал целия ден в леглото си.
— Браво, браво, не се оставяй на… лошото време — каза Белота и го потупа по рамото. Макар че беше току до камината, той не беше свалил любимите си ръкавици без пръсти.
— Лошото време, да — повтори Свилен и заби очи в пода. Обичаше да му обръщат внимание, но не и от съжаление. Откакто Грета си беше заминала, останалите се държаха с него, сякаш беше направен от стъкло.
— Както и да е — каза Иза и се приведе напред. — Трябва да поговорим.
Другите последваха примера ѝ, образувайки тесен кръг около масата.
— Нещо се случва — продължи тя. — Нещо голямо и неприятно.
Свилен забеляза, че магьосницата е стиснала юмруци.
— Е? — изсумтя нетърпеливо той.
Явно всички други знаеха каква е причината за тази среща. Иза помисли малко и каза:
— Някой убива магьосници.
— Магьосници?
Случваше се, и то нерядко, магьосник да убие свой събрат. Свилен обаче не беше чувал за целенасочено и успешно убийство на множество магьосници. Не и извън историческите книги.
— Да — потвърди Белота. Лицето му, допреди малко ухилено, беше вече сериозно. — Още преди два-три месеца почнаха да се разнасят слухове, но…
Той не довърши — нямаше и нужда. Свилен знаеше какво щеше да каже: „… но Грета точно беше заминала и не ти казахме нищо“.
— Така де — продължи Белота, — чу се за странното изчезване на някакъв софийски маг. Бил коминочистач от наследствен магьоснически род. Качил се на покрива на една къща и повече изобщо не го видели.
— Второто изчезване е отпреди две седмици — намеси се Иза. — Този път била ясновидка, ромка от Харманли. Гостувала в една от окултните кабелни телевизии и в рекламната пауза отишла до тоалетната. Изчезнала яко дим. А в тоалетната нямало нито прозорци, нито нищо.
Иза замълча. Погледна към Белота сконфузено, сякаш на него се беше паднала късата клечка.
— И сега стигаме — поде той — до последния случай. От миналата седмица е, май все по-начесто се случва…
— Така? — подкани го Свилен.
Белота въздъхна дълбоко.
— Виж, приятелю, не сме на сто процента сигурни, че изчезналите са мъртви. Може да става въпрос за нещо друго — отвличане или конспирация някаква.
Свилен вече знаеше, че изчезналият е познат — иначе досега да са изплюли камъчето. И Иза, и Белота отчаяно се споглеждаха, сякаш търсеха безболезнен начин да съобщят новината. В крайна сметка това стори Игнат — най-старият магьосник на масата, който досега бе пазил мълчание.
— Саабир — прошепна той. — Момчето от дюнерджийницата.
— Саабир? — повтори Свилен. — Но аз преди няколко дни се видях с него…
Игнат отвърна:
— Миналия петък е бил първа смяна, но тъй и не е отишъл да отвори дюнерджийницата. От тогава насам никой не го е виждал.
— Може внезапно да е заминал — възрази Свилен.
Другите замълчаха и се извърнаха от погледа му. Свилен и сам не си вярваше. Магьосниците по принцип не бяха твърде отговорни хора, но Саабир беше изключение от правилото.
— Огледах Вътрешния град — прошепна Иза. — Всеки от тримата магьосници е ползвал магия точно преди да изчезне. Саабир е направил истински огнен кръг насред Сточна гара.
Свилен понечи да възрази, но не го стори. Самият той беше предупреждавал Саабир многократно да не прави магии на публични места, освен в краен случай.
— Маг-милицията? — попита той мрачно.
— Все още нямат официално становище — отвърна Белота.
— Естествено — изсумтя Свилен. — А някакви неофициални становища?
Игнат каза на глас това, което всички на масата си мислеха:
— Здрачници.
Свилен кимна.
— Най-вероятно. Ще навестя книжаря. Той може да има представа защо на здрачниците изведнъж им е скимнало да убиват магьосници… или да ги отвличат.
Ясно беше кой от двата варианта е по-лош. Ако Саабир и останалите все още бяха живи, здрачниците ги измъчваха за информация или използваха тяхната сила против волята им — участ, която магьосник не би пожелал дори на най-големия си враг.
— Добре тогава — каза Белота. — Аз ще се свържа с моите познати. Ще поискам среща със здрачниците — не бива да рискуваме примирието с директни действия срещу тях.
— А аз ще посетя близките на изчезналите — вметна Иза. — Маг-милицията може да е пропуснала нещо важно.