Собственичката на гласа излезе от мъглата и предизвикателно постави ръце на кръста. Казваше се Деса и за разлика от Ванина не само изглеждаше двайсетгодишна. Имаше черна коса и малко лице, осеяно е пиърсинги. Носеше лилаво кожено яке, изтъркани жълти панталони и блуза е някакъв японски надпис. Освен това момичето притежаваше най-глупавия амулет, който Свилен някога беше виждал — розов пластмасов пръстен е близалка във формата на кристал.
Иза също излезе и застана до Белота.
— Интересно, че го казваш — отбеляза тя. — Щом чуя „житейски провал“, веднага се сещам за твоето нацвъкано е обички лице.
— Това не са „обички“, а пиърсинги — изсмя се Деса. — Толкова си ретро!
— Ще ти дам да разбереш, малка…
— Иза — прекъсна я Свилен, — недей.
Още една здрачница излезе от мъглата и каза:
— Точно така, старче. Озапти чудовището си, че ще вземе да потроши целия мост.
Новото попълнение се казваше Тамара и беше част от страховито дуо, известно като Близнаци руснаци. Имаше тъмни очи, тъмна коса и тъмни дрехи. Единственото светло нещо в нея бе чисто бялата сибирска кожа. Носеше обеци с черепи, а едната ѝ ръка почиваше върху кожения колан. Под него дремеше един от най-ужасяващите възможни амулети — револвер сменелик14.
Деса се засмя и каза на Тамара:
— Виж, довели са си дори пенсионера… Явно имат отчаяна нужда от кадри.
Игнат чак сега се беше дотътрил от мъглата, за да заеме мястото си в жалката редица на зорниците.
— Да знаещ че вече е почти полунощ — прошепна той.
Свилен кимна. Обстоятелствата не бяха в тяхна полза. Здрачниците не само ги водеха числено, но бяха и по-силни. Иза и Белота се сражаваха добре, обаче Игнат можеше само да спре времето, за да забави някоя атака. Часът на равновесието влизаше във втората си половина, което също не помагаше. От полунощ нататък зорниците постепенно губеха сили за сметка на тъмните си събратя.
Ванина сякаш прочете мислите му.
— Не се притеснявайте за часа на равновесието — каза тя. — Тази нощ няма да се бием.
Четвъртият член на здрачниците, момче със сив суитшърт, застана до сестра си Тамара.
— Жалко — вметна той. — Наконтил съм се за нищо…
„Аркади — каза си Свилен. — Той е бил в «Свраката» снощи. Той донесе поканата.“
Лицекрадите, много популярна школа в Русия, рядко показваха истинските си лица. Под качулката на суитшърта прозираше клоунското лице на Аркади: бяла пудра, черна боя около очите и червена уста. Въпреки че лицекрадите не бяха силни бойци, мнозина се страхуваха от Аркади. Не изглеждаше твърде стабилен — смееше се без причина и на бялото му лице зееше крива, садистична усмивка.
— Чудесно! — възкликна Белота. — Той не само е облечен като палячо, ами си е такъв…
Магьосниците се разкрещяха един през друг. Свилен и Ванина извикаха едновременно:
— Достатъчно!
След това млъкнаха и всеки предложи на другия думата. Взе я Ванина.
— Добре. Изглежда, че се събрахме най-сетне. Ще ни кажете ли сега каква е причината за тази среща?
Свилен виждаше в далечината последния здрачник. Знаеше, че ако се вторачи в него, ще съзре само мъгла. Мълчаливият силует излъчваше някакво смътно притеснение, което можеше да парализира мозъка на врага му от страх. Наричаха го Петър, но само защото беше пети в шайката. И да имаше истинско име, Свилен не го знаеше. Но всеки път, щом си помислеше за него, сякаш отваряше вратата на хладно, тъмно мазе, потънало в мухъл.
— Като че ли не знаеш — каза презрително Иза.
— Знам само това, което предадоха общите ни познати.
Ванина се стараеше да запази дипломатичен тон, но напрежението вече се наместваше под кожата ѝ. Свилен познаваше реакциите ѝ от безкрайните кавги помежду им — тогава учтивата маска, която Ванина носеше за пред камерите, почваше да се лющи, а гласът ѝ се разтреперваше.
— Виж — каза той, — искаме просто да знаем дали имате някаква информация за скорошните нападения?
Отбеляза наум, че гласът му звучи по-стабилно, отколкото беше очаквал. По-стабилно от нейния.
— Тоест — намеси се Белота — дали ще си признаете със или без бой?
Ванина въздъхна като учителка, на която децата не обръщат внимание. В общи линии така си и беше. Може би някога, преди стотина години, часът на равновесието е бил уместно решение. В днешно време обаче до 23:30 почти нямаше магьосници, които да не са пияни или напушени, или и двете. „Трябваше да се срещнем рано сутринта“, помисли си Свилен.
— Разговарях с доста високопоставени здрачници и пуснах запитвания по общите канали за комуникация — каза Ванина. — Повечето ни събратя дори не бяха чували за убийствата. Честно казано, и ние не бяхме чули преди съобщението ви.
14
„Сменелик“ е магическа школа, популярна единствено сред здрачниците. Нейните последователи са безсилни без амулета си, но безпощадни с него. Огнестрелните оръжия сменелик не ползват истински патрони, но това далеч не ги прави безопасни. Добрият магьосник сменелик може да превърне един безвреден патрон във всичко, което пожелае.