Тя изрецитира доклада си, все едно четеше прогноза. Свилен почваше да губи търпение — може би от гняв, може би от преумора. Винаги беше ненавиждал как Ванина изопачава думите и ги изпразва от съдържание. Изведнъж той видя с болезнена яснота как Саабир крещи за помощ как Грета крещи, че си тръгва… как Бриян крещи, че не му е син.
— Не са убити — прошепна Свилен, — а изчезнали.
— Освен ако те не знаят, че изчезналите са вече мъртви — изръмжа Иза.
— Знам само — каза ѝ Деса, — че ти ще бъдеш мъртва след малко, грамадано…
— Такова ви беше съобщението — възкликна Ванина. Дипломатичната маска вече се ронеше. — Престани да ми вкарваш думи в устата!
— А ти престани да си играеш с хората, сякаш са някакви пешки в извратената ти игра! — извика Свилен.
Вече не му пукаше как звучи гласът му. Не му пукаше, че трябва да пази самообладание и да е пример за шайката си.
Ванина не му остана длъжна:
— Аз си играя с хората, така ли? Все другите са ти виновни, Свилене… Кога ще признаеш, че манипулаторът си ти?
Другите магьосници отново се разкрещяха. Напрежението се усещаше във въздуха почти физически.
— А новото момче? — продължи Ванина. — Каза ли му изобщо за моята покана?
Свилен не отвърна — усъмни се, че Ванина може да е права, мисълта му се препъна. Белота, за щастие, нямаше такива проблеми:
— Много са му притрябвали на нашия Бриян срещи е тъпите здрачници! — отбеляза той.
Магьосниците продължиха да се надвикват, но от мъглата прокънтя нов глас, който заглуши останалите:
— Спрете!
Това беше сериозен глас, гневен глас — но най-вече беше глас, който не биваше да е там. Свилен не повярва на очите си. Бриян вървеше с такава решителност, че останалите зорници се дръпнаха от пътя му. Недоволни възклицания дойдоха от страната на здрачниците.
— Нали уж си бяхме разкрили всички карти! — възропта Аркади. — А после ние сме играели нечестно.
— Той не трябваше да идва — каза Свилен и се втурна след Бриян. — Момче, какво правиш тук?
Надяваше се да прозвучи недоволно, а не гузно.
— Какво правя тук? — повтори Бриян. — Ти шегуваш ли се? Защо не си ми казал за нейната покана? Защо, по дяволите, продължаваш да взимаш решения вместо мен?!
Свилен беше отвикнал да говори е тийнейджъри, беше забравил правилата на този особен вид общуване и сега Бриян му напомни за динамит със съскащ фитил. „На шестнайсет бях абсолютно същият“, осъзна с изненада той.
— Брияне! — провикна се Ванина.
— Познавам те — каза Бриян. — Ти си жената от прогнозата за времето.
Ванина се засмя. Очарователната, приветлива маска бързо се върна на мястото си.
— Точно така. И много се радвам, че се срещаме най-накрая. Съжалявам само, че е при такива обстоятелства.
„Проклетите здрачници са надушили момчето“, помисли си Свилен. Явно бяха разбрали, че има потенциал. А сега Ванина щеше да използва цялата си обаятелност, за да го приласкае на тяхна страна.
Той се обърна към Бриян:
— Момче, не взимай прибързани решения. Здрачниците не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Ванина направи крачка напред.
— Свилене, все ни обвиняваш в лицемерие, а как се държиш ти? Какво толкова щеше да стане, ако се бях срещнала е Бриян? Щях да го омагьосам и насила да го направя здрачник? — Тя млъкна и леко прехапа устни. — Доколкото помня, ти нямаше нужда от особено омагьосване…
Свилен се стараеше да не обръща внимание на думите ѝ, но последната реплика го жегна точно където трябваше. Не можеше да се сдържа повече:
— Престани да правиш нещата лични! По друга причина сме се събрали и момчето няма нищо общо.
Ванина се изсмя подигравателно.
— Аз ли ги правя лични? Ти наистина имаш сериозни проблеми… И вече ми писва да оправдаваш със „злите здрачници“ собствените си долни действия.
— Точно така — допълни Деса. — Ние всъщност сме добрички, какво като служим на силите на мрака?
— Моля те — отвърна ѝ Ванина, — не ми… помагай.
Това беше първата среща на Свилен е Ванина от години насам. Беше се надявал, че премълчаните неща помежду им няма да упорстват да излязат на повърхността, че срещата ще протече стриктно делово. „Доста наивно от моя страна“, помисли си.
Белота издърпа Бриян встрани от разгневените бивши гаджета.
— Нямам идея какво се случва — призна му момчето. — Изведнъж забравиха за мен и взеха да се разправят помежду си.
Белота го потупа по рамото.
— Свиквай, моето момче. Започне ли „Лична драма със Свилен Воев“, всички сме само статисти.
Другите бързо изгубиха търпение и се разшумяха. „Май е време да покажем на тия шегобийци кои са истинските магьосници“, каза Аркади и се засмя налудничаво. „Хайде елате ми, де — подкани ги Иза, — елате ми повече!“