В началото Бриян доста се затрудняваше с „услужването“. Случваше се да грабне предмет от ръката на Свилен, без да се замисли, или да му подаде нещо, докато пробудникът му го гледа въпросително. За щастие, Свилен постоянно му повтаряше правилата на „услужването“ и по времето, когато заживя у Ванина, Бриян вече ги спазваше.
Не че тя самата би опитала да го измами. На останалите от шайката ѝ обаче Бриян изобщо не вярваше — особено на Деса и Аркади. Те двамата постоянно се мъчеха да му пробутат нещо незабелязано. Бриян дори не приемаше неща от прислугата в къщата — беше чел, че е възможно да прехвърлиш „услужване“ на магьосник чрез немагьосник. Деса и Аркади не бяха особено схватливи18 — и той се съмняваше, че биха изпълнили успешно такъв план. Все пак предпочиташе да е ненужно предпазлив, отколкото да рискува. Като нищо можеха да го заставят чрез „услужване“ да избере някого от тях за учител.
— Много е тъпо тая вечер — промърмори Деса и гаврътна на екс остатъка от шампанското си. — Вече сериозно ще взема да умра от скука!
Самото общуване с нея го изтощаваше физически. Беше му далеч по-забавно да си говори с Морков — нищо че хамстерът не отговаряше.
Попита я колкото да каже нещо:
— Какво очакваш да се случи?
— Не знам. — Деса спря един подтичващ край тях сервитьор и взе пълна чаша от таблата му. — Преди излизахме нощем, преследвахме окъснели зорници или пък палехме случайни сгради. Но тая глупава „политическа коректност“ развали всичко!
Бриян изсумтя съчувствено и се зае с пилешкото си. Видя с крайчеца на окото как вратата на ресторанта се отваря. През нея се промъкна фигура, вълниста като пушек. Обърна рязко глава към входа, но както и очакваше, не видя никого. Петър беше периферен магьосник — накратко перифер — а периферите не можеха да бъдат видени, поне не съзнателно. Те се прокрадваха само в крайчеца на окото и по ръба на разсъдъка. Въпреки това Бриян постоянно се мъчеше да види Петър, да улови истинския му образ, преди околната среда да го е погълнала. Това беше една от детинските игрички, с които Бриян се развличаше по време на тези скучни официални вечери.
Деса прекъсна мислите му:
— Написах ново заклинание. Искаш ли да го чуеш?
Нямаше нужда да отвръща — при всяко положение Деса щеше да го прочете. В беседите си Налъмов разказваше, че едно време заклинания пишели само магьосници, избрани от висшите сили. Следвали строги правила, за да се оформят заклинанията възможно най-ритмично и кратко. Постепенно някои самобитни творци взели сами да си пишат заклинанията. Бързо решили, че притежават неподозиран талант и че ще е грехота да не споделят заклинанията си с обикновените магове. И неусетно зачестили случаите на амулет, избухнал в ръката ти заради недостатъчно изпробвано заклинание.
Сега беше на мода писането на заклинания в бял стих. Младите здрачници, които нямаха нужда от работа, за да се издържат, умираха да пишат такива. Деса, която обожаваше всичко хипстърско, не беше изключение — заклинанията ѝ представляваха дълги и енигматични текстове с неясна цел. По време на един среднощен трип беше получила провидение, че трябва да се захване с писане. Оттогава прекарваше дните в словоблудстване, а нощите — в търсене на слушатели.
Понеже често наглеждаше Бриян, той ѝ беше редовен слушател. Веднъж я беше попитал дали тези заклинания могат да се ползват изобщо. Деса въздъхна трагично: „Понякога не ти ползваш заклинанията, Брияне, а те — теб“. Откакто беше получила откровение, здрачницата се чувстваше много по-неразбрана от света.
Затова сега Бриян само кимна. Припомни си какво му беше казал Белота в „Гладната сврака“: „Не ме разбирай погрешно — заклинанията са прекрасни, досущ като поезията са! Всеки може да я оцени, ако се понапъне, но трябва да си особено луд, че да седнеш и да я пишеш.“
Деса измъкна куп смачкани листове и си залепи дъвката за ръба на единия. Каза с много сериозен тон:
— Това е най-новото ми заклинание. Казва се „За фрактали от вятър“.
— Аха.
Бриян не беше сигурен какво е „фрактал от вятър“, но надали щеше да му потрябва по време на битка. Деса го изгледа строго и зачете:
18
Освен това по личните му изчисления през около 80% от времето тъй или иначе бяха напушени.