Жената седна на крайчеца на леглото, а той застана пред нея и заби очи в килима. От години не беше идвала в дома му.
— Почнаха да изчезват и здрачници — каза Ванина. — Не знам дали си разбрал.
Той сви рамене. Не беше разбрал, не го и интересуваше.
— Знам, че не те е грижа за нас. Но по всичко личи, че снощи са изчезнали още двама магьосници. Деса… и Бриян.
Изведнъж очите му се напълниха с горчилка. Не знаеше какво да каже, затова само поклати глава. Ванина стана и направи крачка към него. Той се отдръпна, но без да откъсва поглед от мръсния килим.
— Свилене, телефонът му е изключен — каза Ванина тихо, но настоятелно. — Имам нужда от помощта ти. Той има нужда от помощта ти.
Свилен отново поклати глава.
— Не. Не мога — каза. — Нищо не мога…
— Можеш — настоя тя и хвана ръката му.
Допирът ѝ беше топъл и мек. Ароматът ѝ успокояваше по онзи начин, по който успокоява алкохолът — за кратко, преди ефектът от опиянението да отшуми.
— Само ти можеш.
— Защо?
Погледът на Ванина премина от настойчивост към изненада. Отпусна ръка и отвърна:
— Бриян така и не си избра учител. Следата му все още е с теб.
Свилен се оцъкли. Очакваше, че Ванина ще го мотивира или забаламоса някак. Но ако това беше вярно, ако Бриян все още нямаше учител, наистина само той можеше да го открие.
— Дай ми пет минути — каза. — Трябва да си открия амулета.
Казано е — пише Налъмов, — че в живота на всеки магьосник съществуват три Следи: златна, сребърна и бронзова. Никой освен самия магьосник не може да различи техните нишки. А единственото място, където са видими, е тъй нареченият Вътрешен град.
Първата Следа е най-устойчивата — тази между магьосника и неговия амулет. Тя е тънка, продълговата ивица, подобна на нишка от златна прежда. Материализира се по време на ритуала за пробуждане около китката, която магьосникът по-често използва. Разсеяните магьосници често следват като гузен Тезей тая нишка, за да разберат къде са си запокитили вълшебния предмет.
Златната Следа изчезва само ако амулетът бъде унищожен. Тъй като не става въпрос за обикновени предмети, те много трудно могат да бъдат премахнати. Когато все пак се случи магьосник да загуби в битка амулета си, с него изчезва и Следата. Тежко на тоя магьосник, чийто амулет бъде унищожен! Той ще трябва да разчита единствено на собствените си ръце и умения, защото амулетите са като женитбата — няма втори шансове. Втора Следа обаче има. Тя е сребърна и съществува между всеки учител и чирака му. Появява се с ритуала за чиракуване и води от лакътя на учителя до този на чирака. Независимо колко се отдалечават те помежду си през това време, Следата се разтяга достатъчно, за да отведе учителя до чирака му. А щом чиракът прекъсне обучението си, нишката се къса през средата и постепенно изчезва.
Следата между пробудника и пробудения беше по-слаба, но все пак забележима. Бронзовата нишка се бе появила около глезена на Свилен още в онази вечер на улица „Лъжовна“. Никога не я беше следвал — не му бе хрумвало, че Бриян може да е в опасност. Смяташе, че момчето вече отдавна чиракува при Ванина или при някой друг здрачник.
От стаята на Свилен се чу тършуване, по пода се разсипаха прибори. След малко той се върна при Ванина и каза засрамен:
— Трябва да вляза във Вътрешния град. Не мога да си намеря амулета.
— Съсредоточи се върху Следата на Бриян — отвърна Ванина.
След това му показа плочката домино, която беше открила на пода.
— Къде ли не го търсих — и Свилен се усмихна гузно. — Не знам как да ти се отблагодаря…
Ванина го погледна и каза много сериозно:
— Аз знам. Вземи си душ.
Свилен се запъти към банята за пръв път от доста дни насам, а Ванина сложи да вари кафе. Междувременно поразтреби малко, от притеснение не можеше да стои на едно място. Личеше ѝ, че страшно я е грижа за Бриян.
След горещия душ Свилен се настани във вече далеч по-приветливата кухня. Отпи от кафето — беше по-вкусно от неговото. Ванина кършеше пръсти. Грета ги наблюдаваше насмешливо от фотографията на хладилника. Свилен ѝ обърна гръб и попита Ванина против волята си:
— Защо не помолиш своите за помощ?
Не беше тайна, че йерархията на здрачниците беше по-добре подредена от тази на зорниците. Всъщност зорниците вече от десетилетия насам имаха само някакви символични ръководители. Свилен не беше сигурен нито какво вършат, нито дали са още живи.
Ванина поклати глава.
— Вече опитах. Ръководството ще вземе мерки само ако се почувстват пряко застрашени. За всичко останало ползват мантрата „Остави маг-милицията да си свърши работата“.