Буря се облегна назад и поклати глава печално. Жива отвори очи при движението ѝ, но сетне се понамести и пак задряма.
— Има нещо — каза мъглицата. — Нещо, което сме забравили във вечната борба за оцеляване, във вечната битка помежду си… Въпреки разликите между зорници, мъглици и здрачници, всички ние си приличаме по едно — клетвата за ритуала при пробуждане. Независимо какъв магьосник си, ти се заричаш да защитаваш територията.
Бриян се сепна и погледна към магьосниците. Свилен също го изгледа за миг, след това се обърна към Буря.
— Имаш предвид, че нападателят е чужденец?
— Да не избързваме със заключенията. Така само ще насочим недоверието си малко по-надалеч. Това, което е от значение в случая, е следното. Магьосници от други държави, сили от други измерения — каквото и да назовеш, почти сигурно сме бранили София от него в някакъв момент от историята ѝ. Някои от тези сблъсъци дори са били достатъчно разрушителни, та да трябва да съшиваме с бели конци официалната история. Няма да повярвате какви глупости учат обикновените деца в училище…
Ванина се намеси:
— Но ние отдавна проучваме възможните причини за нападенията. Амос, един книжар зорник, провери всички по-значими древни текстове, за да разбере кой е нападателят. Така и не откри нищо.
— Познавам Амос — кимна мъглицата. — Изключителен човек. Ала дори той трудно ще открие игла в купа сено, когато и самата игла се е превърнала в сламка.
— Тогава какъв шанс имаме? — попита Свилен. — Кротко да чакаме следващото нападение? Да се надяваме да се окажем в правилния момент на неправилното място?
— Не — прекъсна го Буря. — Можем да тръгнем от самото начало и да видим къде ще стигнем.
Следващите часове те прекараха в разговор около изчезванията. Тъй като в общи линии тримата магьосници знаеха едно и също, разследването буксуваше. Бриян преразказа набързо събитията от предната нощ, но и това не помогна особено. Остана в новото си любимо кресло и се заигра с вещите си — Ванина беше донесла раницата му заедно е всичките му принадлежности.
Цепениците в печката догаряха и току изпукваха сънено. Морков беше заспал в джоба му и Бриян гледаше да не мърда много, за да не го събуди — горкият хамстер цял ден се беше крил от Жива. Неусетно Бриян също задряма.
Събуди го нещо хладно и кръгло и той установи, че беше забравил елементопчето в ръката си. То бе включено на панорамен режим — сменяше цвета си на равни интервали като коледна лампичка, а освен това менеше и температурата си.
Бриян доста беше задобрял е играчката — можеше вече да ползва няколко режима, както и да я повдига във въздуха, за да не се нарани. Той беше решил да си купи собствено елементопче и да върне това на Иза при първия сгоден случай. Затова радостта му беше двойна, когато откри в хотел „Ерандьор“ малък, таен магьоснически магазин. Там се продаваха всякакви невероятни стоки: надзираващи очи, шантави книги с невидим текст, шапки за косопад и магически маркери „Памет“19. Там той откри и най-популярната вносна марка елементопчета. Казваха се „Елементално, Уотсън“ и най-евтините модели бяха по 1000 лева. След краткото си посещение в магазина Бриян реши, че може и да задържи играчката на Иза още известно време.
Той изпъна дланта си, в която проблясваше едно синкаво сиво кълбо от чист лед.
— Полетѝ и се сменѝ — прошепна Бриян.
Топчето бавно се завъртя около оста си и се отдели от кожата. Изкачи се на десетина сантиметра, след което почна да потъмнява и да се нагрява. Продължаваше да се върти на място, но сега вече бе черен въглен, в който танцуваха яркочервени жилки. Наистина за разлика от новите модели на „Елементално, Уотсън!“, топчето не пукаше и не пускаше пушек като истински въглен. Но пак беше едно от най-красивите неща, които Бриян някога бе виждал.
Междувременно магьосниците около масата тихо продължаваха да обсъждат. Стенният часовник показваше един след полунощ.
— Да, възможно е всички жертви да са се познавали — разсъждаваше Ванина. — Но е малко вероятно. Освен че са магьосници, живеещи в София, нищо не ги е свързвало.
— Саабир беше от Дубай — добави Свилен. — Повечето от останалите са родом от провинцията. Мисля, че само коминочистачът, първият изчезнал, е бил роден в София…
Докато Бриян гледаше въртящия се над ръката му въглен, внезапно му хрумна нещо.
— От коя школа е бил коминочистачът? — попита той.
Свилен го изгледа, учуден, че Бриян най-сетне е проговорил.
— От коя школа ли? Не знам, той се беше обрекъл. Защо?
— Как, каза, е името му? — намеси се Буря.
— Стоил Черноризов — каза Ванина.
19
Шапките за косопад имат главно 2 приложения. Когато шапката се сложи върху плешива глава, по нея чудодейно пониква коса. Ако шапката се сложи наопаки върху поникнала коса, носителят спестява цяло състояние от фризьорски услуги. Магическите маркери „Памет“ пък са един от най-тачените магически продукти, произвеждани в България преди 1989 г. Всичко, записано с тях, се запаметява автоматично.