— Черноризов — повтори мъглицата. — Това е стар софийски магьоснически род. Занимават се е метална магия.
Бриян направи угасително заклинание. Топчето охладня, докато падаше към шепата му.
— Елементално, Уотсън — каза доволно той. — Това е общото!
Останалите обърнаха несигурни погледи в него.
— Всички жертви са стихийни магове — поясни той и взе да отброява на пръсти. — Коминочистачът е метален маг. Саабир — огнен. Деса — земна…
Свилен кимна замислено.
— Да, да, наистина. Врачката пък е била копринена магьосница. За останалите двама не знаем, но още утре ще проверим. Като нищо и те ще се окажат стихийници. Божичко, Ванина, как не сме се сетили за това досега?
Здрачницата не отвърна нищо, само поклати глава. Буря обаче се зарадва и дори плесна с ръце.
— Ха така! Нашето момче излезе по-умно от всички зорници, здрачници и мъглици, взети заедно!
Бриян се усмихна.
— Но как ни помага това, че знаем общото между жертвите? Нямаме представа нито кой е нападателят, нито как да го спрем.
Ванина отвърна със спокоен, сериозен глас:
— Напротив. Сега можем да му устроим капан. Аз самата съм стихиен маг…
В стаята настъпи мълчание. Останките от един догарящ пън се разпаднаха в жарта с глух пукот. Часовникът потайно отброяваше късните минути. Бриян осъзна с тиха паника, че може би ключът към изчезванията носи повече отговори, отколкото бе очаквал.
Най-сетне проговори Свилен.
— Ще съберем шайките. Лесно е да нападнеш сам магьосник в нощта. Да видим дали убиецът ще се справи така лесно с осмина.
— С деветима — поправи го Бриян. — И аз идвам с вас.
Пробудникът му понечи да възрази, но не каза нищо. Вместо него задължителната реплика произнесе Ванина:
— Бри, не си длъжен да участваш. Не искаме отново да те подлагаме на опасност!
Изведнъж той осъзна, че Ванина изглежда различно. Не беше забелязал по-рано промяната в нея. Неземната ѝ красота се беше превърнала в земна — тя както винаги изглеждаше чудесно, но в лицето ѝ имаше нещо ново. Личеше, че е плакала дълго.
Свилен също не беше онзи, с когото се разделиха преди повече от месец на Друг мост. Изглеждаше като човек, който няма сили да продължава напред, но няма и друг избор.
— Напротив — отвърна Бриян. — Ако не беше заради мен, Деса изобщо нямаше да се отдалечи от хотела. Освен това…
Той искаше да сподели новите си съмнения, но в последния миг се спря. Не беше сега времето да насочва вниманието към себе си.
Ванина нежно хвана ръката му и каза:
— Бри, искам да ме чуеш много внимателно. Нямаш никаква вина за това, което се случи с Деса. Тя трябваше да отговаря за теб, а не обратното. Деса се държеше детински и за съжаление, си изпати. Но тя сама е отговорна за случилото се. А ти си все още дете. Не си длъжен да пораснеш по-бързо заради хора, които тъй и не са го сторили.
Бриян едновременно се зарадва и уплаши от това колко добре го познава здрачницата.
— Благодаря ти — отвърна ѝ. — Но все пак искам да дойда с вас.
— Можеш да си сигурен, че тези двамата ще ти пазят гърба — каза Буря. — Опасявам се, че моята гърбина вече е твърде стара за битки, но където и да идете, ще ви държа под око.
Тя погали Жива, която измяука сякаш в съгласие. Щом леко изви главата си, Бриян видя как медальонът на шията ѝ проблясва. Стори му се по-тъмен от преди.
Буреносна изгледа момчето с гордост. Тялото му се изпълни с топлина.
— Не че момчето с шишарката се нуждае от помощ — каза тя тихо. — Е, утре ни чака работа, тъй че е време да си лягаме. Елате да оправим леглата оттатък.
Магьосниците Бриян и Ванина заеха двете легла в съседната стая. Свилен настоя да спи върху одеяло на пода.
Бриян дълго не можа да се унесе от вълнение. Беше сигурен, че Буря знае нещо за него, което не иска още да сподели. Но нали и той самият беше премълчал откритието си?
В един момент му се стори, че Свилен го вика, че магьосникът говори тихо насън. Бриян знаеше, че му предстои битка, че трябва да се подготви за нея психически, ала можеше да мисли само за едно. Щом като сенките бяха опитали да го нападнат, дали и неговото място не беше в школата на стихиите?
Глава 20
Капан
В началото на февруари времето отново застудя. Меките дни свършиха и по телевизията казаха, че не очакват скорошно подобрение. Но по неизвестни причини друг метеоролог бе заменил Ванина Харизанова.
Небето беше мрачно и мръсно, облаците — също. Къде свършва едното и почва другото, се разбираше само по шепа плахо проблясващи звезди. Тази нощ те изглеждаха дори по-далеч от обикновено.
Начумереното време беше превърнало жк „Обеля-1“ във върволица от пусти, кални улици. Даже уличните кучета бяха изчезнали. В облаците се насъбираше дъжд, горчив и студен. Някъде в нощта прозвуча полицейска сирена, а още по-далеч — гръм или пиратка.