— Всичко е наред — рече Ванина и положи ръка на другото му рамо.
Магьосниците бяха хванати в собствения си капан. От двете страни на Бриян стояха двамата му ментори, постигнали най-сетне примирие. А под взора на мълчаливия наблюдател на стената сенките вървяха към тях от всички страни.
Ванина прошепна на Свилен:
— Петър се опитва да открие изход.
— Няма да успее.
Тя кимна.
— Магически капан се разтуря най-малко за няколко часа. Можем да се спасим само ако върнем времето назад…
— … а Игнат вече го няма — довърши мисълта ѝ Свилен.
Бриян е нежелание погледна към сянката на времегьосника, която ги приближаваше. Златният часовник проблясваше на хищните зелени пламъци. Сянката повдигна безплътните си ръце, а останалите я последваха. Хванати една за друга, те образуваха мрачен обръч, който продължиха да стесняват около жертвите си.
Бриян чу зад гърба си гласовете на Ванина и Свилен.
— Съжалявам — каза той.
— Аз също — отвърна тя.
Обелските блокове се издигаха в далечината като мълчаливи исполини, наблюдаващи екзекуция. Във вътрешностите им мигаха стотици сиви екрани. От време на време по магистралата профучаваше кола, но дори не забавяше ход. Огънят не беше рядка гледка през студените зимни нощи — бездомните горяха всякаква изхвърлена покъщнина, за да се сгреят. Операция „Капан“ беше проработила, но само донякъде.
Бриян вече усещаше хладната прегръдка на сенките. Ето го момента, в който се надява всичко да е просто дълъг кошмар. Ето го момента, в който знае, че не сънува, и все пак се моли за това. Моли се с цялото си сърце и душа.
За негово изумление на молитвите му не отговори божество, а котка. Малка, грациозна сива котка. Щом различи бягащото към пламъците животно, Бриян се свлече на колене в калта и протегна ръцете си към нея.
— Жива! — извика радостно.
Котката заобикаляше сенките, но те даже не ѝ обръщаха внимание. Нещо блестеше на врата ѝ. Бриян пое окаляната котка в ръцете си и каза на останалите магове, които го гледаха с почуда:
— Това е Жива, котката на Буря.
— Не трябваше да я викаш, Бри — отвърна тъжно Ванина. — Поне тя можеше да се спаси…
— Не разбирате — поклати глава момчето. — Какво ми носиш красавице?
Жива измяука и огледа неспокойно сенките. Бриян хвана с пръсти малкия метален медальон на верижката ѝ и го огледа. В кръга на медальона сега не се виждаше само сивото небе отпреди — имаше и керемиден покрив, и димящ комин.
Бриян повдигна Жива и я обърна към магьосниците.
— Вижте. Това в медальона ѝ е къщата на Буря.
Те огледаха медальона и избухнаха във внезапен смях. Свилен дори потърка ръце доволно.
— Ах, тази баба Буря! — рече. — Наистина ни е държала под око.
— Какво е това? — попита Бриян, макар че вече и сам се досещаше.
— Портал — извика Ванина, която отдавна не беше виждал тъй радостна. — Хванете се за Бриян, бързо!
Три ръце се хванаха за момчето, а четвърта, почти невидима хладна длан докосна косата му. Бриян почувства лек сърбеж, а след това започна да му се вие свят. Сенките вече прескачаха магическия капан и оцветяваха пламъците в черно. Чу се слабо сви стене като от изтичаща газ.
— Ха така! — извика победоносно Тамара и показа среден пръст на повелителя. — Доскоро, скапаняк долен!
Сенките убийци затегнаха прегръдката си около магьосниците, но останаха с празни ръце. Помежду им нямаше нищо освен кал и обгоряла трева. Огледаха се наоколо объркани, а след това отправиха въпросителен взор към гробищната стена.
Повелителят им сви ръце в ръкавиците си. Просъска с глас, по-студен от зимната нощ:
— Къшшш…
Лек повей на вятъра разпръсна сенките като шепа пера. Повелителят им се обви в наметалото си като в пашкул и също изчезна незнайно къде. Обелското поле напълно опустя. Останаха единствено блоковете — все тъй високи, мълчаливи и безучастни.
Бриян внезапно надуши трева и кучешка пикня. Неясни, но познати гласове му вдъхнаха сигурност, после нечии ръце го повдигнаха. За известно време — може би секунди, а може би часове — всички възможни цветове се въртяха пред очите му. Отнякъде долетя гласът на Буреносна:
— Жива, чудесна работа свърши, моето момиче! Намери нашите приятели точно навреме. Заслужи си специално пиршество — пушена сьомга само за теб…
Прекъсна я друг глас, сърдит и лют. Свилен.
— Буря. Какво, по дяволите, се случи там?
Бриян е усилие надигна глава и се помъчи да фокусира поглед. Намираше се в таванската стая на Буреносна. Останалите магьосници се бяха скупчили край него, окаляни, намусени и целите в рани. А насреща им стоеше мъглицата, облечена е шарен пуловер и дънков гащеризон. Жива, също поокаляна и рошава, се беше свила в ръцете ѝ.