Баба Буря погледна към Свилен печално и каза:
А ти как мислиш, момчето ми? Сред вас има предател.
Глава 21
Заклинание за пилешка супа
Къщата, която се виждаше в медальона на котката, беше стара — толкова стара, че никой, видял олющените ѝ стени, не можеше по-късно да назове цвета им. Масивният, тухлен комин пушеше непрестанно като вещерски котел, а случайни повеи на вятъра разнасяха белия му дим. Тогава менеше форма: усукваше се в тънки, бледи спирали или се разстилаше ниско над розовите керемиди като ситен снежец. Накрая се стапяше в мрачното, несигурно небе, което продължаваше да пълни търбуха си с дъжд.
В стаята беше топло. Баба Буря сновеше край печката, на която къкреше голяма синя тенджера. Бриян седеше в любимия си продънен фотьойл, а на другото кресло дремеше Жива. След снощните събития никой не смееше да изгони котката на пода, затова Свилен и Ванина се бяха свили в двата края на дивана, далеч един от друг. Петър и Тамара все още спяха в съседната стая.
Бриян повдигна с пръсти пердето на прозореца. В двора стърчеше голо крушово дърво, чиито клони напомняха пилешки крачета. По околните блокове — някога бели, а сега с цвят, по-окаян от небето — стърчаха сателитни чинии и телевизионни антени. Проскубан бежов котарак се топлеше на пушека от комина, притворил очи.
Гласът на Буреносна стресна Бриян:
— Никой няма да ви открие тук.
— Поне ти така си мислиш — каза мрачно Свилен.
— Свилене — смъмри го Ванина, — не бъди неучтив!
— Не, момичето ми — отвърна Буря, — прав е да се притеснява приятелят ти.
При последната дума Свилен и Ванина се спогледаха като гузни гимназисти и бързо извърнаха поглед. Бриян беше забелязал, че менторите му се държат точно като деца, щом се окажат един до друг.
— Все пак трудно ще ви проследят — уточни Буреносна. — В тази къща, поне откакто аз живея тук, не са ползвани заклинания — затова и порталът на Жива ви изведе чак на съседната няма пряка. А пък предният собственик на къщата е бил данъчен инспектор — това обикновено е желязно доказателство, че някой не е и помирисвал магия. — Старицата ги изгледа и помаха с дървения черпак в ръката си. — Тъй че, ако обичате — без никакви заклинания, докато сте тук.
— Почакай — каза Ванина, — искаш да кажеш, че живееш изобщо без магия?
Буря кимна и се върна към тенджерата, която бъбриво бълбукаше.
— Ами чистенето… готвенето… всичко?!
Старицата вдигна ръце.
— Ей с тия двете.
Бриян, без да иска, се усмихна. Изобщо не беше предполагал, че Буреносна не използва заклинания. Старицата изглеждаше по-силна и застрашителна от тях тримата, взети заедно — нещо в пъргавите ѝ движения, докато ръсеше подправки в супата, в косата ѝ, сплетена на тежка плитка, обещаваше безопасност.
— Да не би да си се обрекла? — предположи Свилен.
Буря погледна към Бриян и му смигна съзаклятнически. Не беше нужно да казва каквото и да било — момчето веднага си спомни думите ѝ за присъщата на маговете склонност да категоризират всичко.
— Не, не съм се обрекла. Но определено смятам, че повечко магьосници трябва да се обрекат на малко самодисциплина. Твърде лесно е да ползваш заклинания за щяло и нещяло.
Буря наряза пресен магданоз, а след това застрои супата с кисело мляко и яйце. Междувременно Свилен и Ванина се заеха с новия план за действие. Стараеха се да работят задружно, но всеки подозираше в измяна шайката на другия. Свилен с обичайната си твърдоглавост беше сигурен, че предателят е здрачник. Ванина също обвиняваше зорниците, но главно за да му натрие носа.
Бриян все още не можеше да повярва, че сред тях има предател. Но имаше ли друго възможно обяснение за двойния капан, който повелителят на сенките им бе спретнал? Ванина и Свилен продължаваха да си блъскат главите над този въпрос.
Кой, кой от магьосниците, чудеше се Бриян, би могъл да предаде останалите и да причини смъртта на клетия Игнат? Момчето не можеше да си представи никого от шайките в тази роля — нито потайната Тамара, нито хладнокръвната Иза, нито дори нестабилния Аркади. Най-малкото никой от тях не бе толкова добър актьор.
Магьосниците имаха разногласия и по друг важен въпрос: да информират ли Иза, Белота и Аркади за предателството? Свилен се притесняваше да остави своите хора при лицекрада. Ванина обаче смяташе, че всеки опит за комуникация ще привлече излишно внимание. Нещо повече, така рискуваха да доведат повелителя на сенките право в дома на Буреносна.