Буреносна надникна към покрива и заръча:
— Пусни я. Това е фамилиарът на Амос.
Бриян пусна бялата котка вътре. Веднага щом я видя, Жива се изправи на четири лапи и наостри уши. Горкичкият Морков съжали за доверчивостта си, сви се на топче в джоба на Бриян и целият затрепери.
Свилен доближи Буреносна и попита учуден:
— Амос?
— Да — Буря кимна замислено и взе котката в ръце. — Щом се върнахте снощи, веднага се свързах с него. Разказах му за сенките с магьосническите амулети, за повелителя им и тъй нататък. Амос каза, че начаса ще прегледа отново старите книги.
На врата на котката висеше малък свитък, пристегнат с конопено въженце. Буря издърпа свитъка и я пусна на пода. Сякаш предвидила движението ѝ, бялата котка отскочи и с плавна дъга се озова до печката. Жива продължаваше да я гледа с недоверие.
Буреносна разгъна свитъка — беше откъсната страница от книга.
— Изглежда, е успял да открие нещо.
Всички се скупчиха около нея. Свилен каза:
— Амос да откъсне страница от книга? Трябва да е нещо наистина спешно, щом дори не е имал време да я препише.
Заглавието на книгата беше напечатано в долния ръб на страницата: „Знайни и незнайни вълшебства от цял свят и отвъд“ на Н. Райнов.
— В такъв случай и ние не бива да губим време — каза Буреносна.
След това зачете на глас откъса:
Тая магия е една от най-злокобните инвокации, познати на човека. Тя призовава сенките на споминали се вълшебници и използва техните собствени амулети, за да придаде материя на виденията. Призоваването на зли вълшебнически сенки е древна, почти забравена магия, която днес малцина, най-силни сред събратята си, биха могли да изпълнят. Видите ли такава магия, то знайте, че най-вероятно тя не е плод на човешко същество, а на по-висша и страшна сила…
— „По-висша и страшна сила“ — повтори Бриян. — Какво ще рече това? Останалите само поклатиха глави.
— Нещо, срещу което не искаш да се изправяш — прошепна Ванина. — Създание отвъд нашия свят… Демон.
Буря продължи да чете:
Тъй като злокобните сенки са своеобразна форма на стихийна магия, те имат естествена склонност тъкмо към вълшебниците на стихиите. Тежко му на вълшебник, който се изпречи на пътя им! Той почти сигурно ще завърши като поредната сянка в тази върволица от страдалчески души. Според старите извори инвокирането може да се извърши само при строги условия. Първо: небесните тела не бива да пропускат пряка светлина. Второ: сенките могат да бъдат призовани единствено там, където се кръстосват две несъществуващи улици…
— Там, където се кръстосват две несъществуващи улици? — каза Ванина. — Не съм чувала за подобно място…
— Може би повелителят изпълнява инвокацията някъде извън града? — предложи плахо Петър.
Неочакван спомен споходи Бриян. Той се върна към онзи дълъг ден, в който е Морков бяха посетили Тъмния замък, а Амос му беше подарил чисто нова магическа карта. Вечерта Бриян беше толкова щастлив, че разгледа подробно всички неми преки в София. Имаше чувството, че от тогава са минали не два месеца, а две години — толкова много се беше променил животът му.
— Не — каза той. — Има едно такова място в София, едно-единствено… В последна „Надежда“ се пресичат немите преки на улица „Дъждовна“ и улица „Вироглава“. Там трябва да отидем.
Свилен и Ванина се спогледаха, а след това кимнаха мълчаливо — вече нямаше закога да избягват погледите си. Буреносна продължаваше да чете наум е чело, набръчкано от тревога. Сякаш повикан от споменаването на улица „Дъждовна“, гръмовен тътен разтърси небето. Дъждът започна шумно и неумолимо, както подобава след дълга увертюра.
— Трябва да измислим нов план — каза Ванина.
— Никакво отлагане повече — отсече Свилен. — Ще открием повелителя на сенките още тази вечер…
Ванина понечи да възрази, но той повдигна ръка.
— Проклет да съм, ако позволя на този демон да убие дори още един от хората ни. Колкото по-скоро открием бърлогата му, толкова по-добре.
Здрачницата се взря в него продължително.
— Отивам да събудя Тамара — каза накрая и излезе.
Нова гръмотевица разтърси втечнилите се улици. На фона на спешното ѝ сияние магьосниците застинаха, все едно бяха актьори, очакващи вдигането на завесата. Само Морков подаде муцунка от джоба, озъртайки се притеснено.
— Всичко е наред, приятелче — успокои го Бриян. — Но ще трябва отново да те оставя в къщата… Отправяме се към последна „Надежда“.
Глава 22
Повелителят на сенките
Магьосниците стигнаха улица „Дъждовна“ още преди мръкване.
Свилен се надяваше, че така ще си извоюват преднина — че повелителят на сенките черпи енергия от мрака подобно на здрачниците.