Выбрать главу

В жк „Надежда-8“ обаче не беше нито светло, нито тъмно. Валеше онзи постоянен, монотонен дъжд, при който няма значение дали е ден, или нощ. Една подгизнала червеношийка прехвърчаше наоколо. „Поне заради лошото време няма да срещнем минувачи“, помисли си Свилен.

Входът за нямата пряка се намираше в широкото празно пространство между два жилищни блока. Там още личаха останките на срината къща, обрасли в храсти и сухи бурени. Щом Свилен пристъпи към съборетината, под обувката му изхрущя стъкло. Дъждът падаше тежък и хладен, без скорошни изгледи за утихване.

Свилен спря, за да изчака останалите, и прошепна:

Светлик на тихото добро,магията ми приемии върху тоз избраник новусърдна броня изкови…

Точно след него вървеше Ванина с накъдрена от дъжда коса. Белота, сляп за капризите на времето, разказваше някаква тъпа шега на Тамара. Тя дъвчеше дъвка и му обръщаше почти нулево внимание. Петър също беше с тях, но не се виждаше даже с крайчеца на окото — беше дошъл по-рано, за да се погрижи за първата част от плана.

Липсваха само Иза и Аркади. Лицекрадът се занимаваше с някакви бизнес задължения на Ванина, а Иза все още лежеше в болница. Тя пожела веднага да тръгне с тях и Свилен не се съмняваше, че щеше, ако можеше да се движи.

Той огледа другите магьосници. „И двете шайки понесоха загуби — помисли си. — Колко ли ще сме оцелелите след тази вечер?“ Постара се да отпъди мрачната мисъл от главата си и продължи със заклинанието:

Сълза на лошия развой,късмета ми осуети,ала пред тоз избраник мойстена защитна издигни…

Бриян все още се бавеше между блоковете. Свилен го приближи със ситни крачки, продължавайки да нашепва. Заклинанието се наричаше „другощит“ и при правилно изпълнение беше най-силното защитно заклинание на зорниците. Свилен започна да го изпълнява още в онази вечер на улица „Лъжовна“, когато пробуди момчето. „Другощит“ отнемаше три месеца, през които заклинателят трябваше да повтаря думите всеки ден — и то докато е в близост до Бриян.

Ето защо след конфронтацията на Друг мост Свилен прекъсна „другощит“ и го възобнови при първия сгоден случай — в нощта, когато проследиха Бриян до дома на Буреносна. Уви, беше минало твърде много време и не успя да закърпи старото заклинание. Наложи се да го почне наново.

Тъй като знаеше, че им предстои битка, Свилен захвана най-кратката възможна версия на „другощит“ — тя траеше само три дена. Повтаряше заклинанието възможно най-често, за да е сигурен, че ефектът ще е максимален — казваше го нощем, след като момчето заспи, и денем, докато са в една и съща стая. Притесняваше се, че не разполага с повече време. При други обстоятелства би помолил Игнат да го вкара в дълготраен „времехур“ — можеше да опита отвътре да направи заклинанието, както си му е редът. Но Игнат вече не беше сред тях, а днес беше третият ден.

Студени мрачни ветрове,гнева ви нека се стоваринад мен на бойното поле,но опазете от кошмари…

Докато доближаваше Бриян, разбра защо се е забавил. Тъкмо беше открил, че Морков тайно се е мушнал в качулката му, за да го придружи. Бриян обясняваше на животинката, че у Буря е много по-безопасно и че котките няма нищо да му направят, ала Морков изобщо не изглеждаше убеден.

Бриян повдигна глава към Свилен и каза:

— Ей сега идвам. Ама че инатлива гадинка! Сега ще трябва не само себе си да пазя от тези сенки, ами и него…

Свилен се усмихна и завърши заклинанието:

… избраника, на който азсе спра в решаващия час.

Той положи една ръка върху челото на Бриян, а с другата докосна Морков. По тях се разнесе вълна с цвят на мед, която потрепери като току-що ударен гонг и постепенно изчезна. Светът се завихри около Свилен и той почти се свлече на колене. Задъха се и потрепери леко, но успя да се задържи на крака. Защитните заклинания бяха доста изцеждащи.

— Какво беше това? — попита Бриян.

— Само малка защитна мярка. Вече няма нужда да се тревожиш за мишката.

— Не е мишка… — неуверено каза Бриян и прибра Морков в якето си. — Благодаря.

Свилен кимна и с внимателна крачка продължи към входа. Тридневният „другощит“ нямаше да ги опази дълго, но поне щеше да неутрализира няколко слаби атаки или някоя по-сериозна.

— Само гледай да се придържаш към плана — напомни той на Бриян.

След това се обърна към другите и повиши глас, за да надвика дъжда:

— Това важи за всички ви. Следваме предварителния план, а ако той пропадне, преминаваме към план Б. Плюем си на петите и бягаме! Нито един магьосник няма да стане жертва на проклетите сенки днес, ясно?