А сенките никак нямаше да се дадат лесно. Магьосниците се сражаваха с всички сили, но освен това се наглеждаха взаимно, за да не повторят грешката с Игнат. Все пак в разгара на битката никой не забеляза как три от сенките обградиха Ванина. Опитваше се да ги разсее с магия и вятър, но на свой терен привиденията бяха твърде силни.
С една особено настойчива атака демонът беше притиснал Свилен. Той направи щит от метални пластини, пръснати из сградите, но продължителната вълна от магическа магма нагряваше до червено щита и съвсем скоро щеше да го стопи.
— Помогнете на Ванина! — извика той.
Бриян го чу и на мига се втурна към здрачницата. Занарежда магическите думи за „горелка“ и се нахвърли върху първата сянка, на която попадна, онази на коминочистача. Отблизо огнената струя набързо опърли цилиндъра на привидението. Тамара, която тъкмо се беше отървала от своите противници, довърши сянката с няколко гръмовни куршума. Скоро от нея остана само черно кълбо дим, което се разсея в нощта.
Магьосниците обединиха усилия и се заеха с останалите привидения. Измъкнала се от задушаващата им прегръдка, Ванина размаха пак нагайката.
— Благодаря ти — каза на Бриян.
Изведнъж демонът остави Свилен на мира и изръкопляска демонстративно. Насочи черния си, островърх пръст към Бриян.
— Ама че ние си имаме истински герой! И като че ли дори е най-неопитният от вас. Вече виждам заглавието: „Млад магьосник спасява красива жена със заклинание за начинаещи“.
Бриян, още увлечен от сражението, се извърна към демона и наивно насочи към него шишарката. От амулета обаче излезе само остатъчен, окаян пламък. Демонът избухна в смях и разтвори ръце широко.
„Само не Бриян“, помисли си Свилен и бързо събра куп счупени стъкла. Захвърли ги към демона, ала той ги отблъсна, без дори да помръдне пръст.
— Всеки може да приспи една сянка — просъска демонът. — Нека да вдигнем малко летвата.
Дланта му изстреля мощно заклинание — като черна и червена змия, усукани една около друга. Бриян отскочи, но недостатъчно бързо — заклинанието го порази в гърдите, а той се строполи на тротоара. Момчето хвана обгореното място е ръка и изохка.
Ванина го сграбчи и изкрещя:
— Бри!
Свилен побягна към тях, а междувременно обстрелваше демона е всичко, което свари. Една от последните оцелели сенки се изпречи на пътя му.
— Аз ще се заема — каза Белота.
Поде скоростна атака от електрически карти и не след дълго и от тази сянка остана само кълбо дим. Междувременно Ванина огледа Бриян, но не откри никакви видими рани — за атаката свидетелстваха само мирисът на изгоряло и поопърленото му яке. Свилен се наведе към него и попита:
— Брияне, добре ли си?
Момчето кимна. Остатъчното сребърно сияние на защитното заклинание пробяга по тялото му.
Свилен му подаде ръка.
— Хайде, изправи се.
Бриян не помръдна, но и не каза нищо. Само повдигна глава към него и Свилен видя, че очите му са пълни със сълзи.
— О, не — прошепна Ванина и прегърна момчето.
Свилен още не беше разбрал какво се случва, когато видя разтворените ръце на Бриян. В тях лежеше едно малко, мъртво животинче. Морков.
Бриян погали окървавената му козина и каза:
— Хайде, приятелче. Не ме оставяй точно сега…
Но хамстерът не помръдна. Беше застинал в неестествена поза подобно на изкуствена играчка.
— Морков… — прошепна момчето.
— Брияне — каза Свилен. — Съжалявам.
Трите дни се бяха оказали недостатъчни. Защитното заклинание трябваше да предпази и хамстера. Свилен беше обещал на Бриян, че няма за какво да се тревожи.
За един тягостен миг над улица „Дъждовна“ настъпи тишина, само капките трополяха в невидимата преграда над сградите. Сетне демонът избухна в еуфоричен смях.
— Това място наистина е върхът — каза той. — Но колкото и да ме забавляват жалките ви животи, имам по-важна работа. Дами и господа, времето за скръб свърши. Насладете се на чисто новата ни реколта сенки!
Повелителят вдигна ръце е театрална тържественост. Победените сенки отново взеха да се материализират зад него. По тях не личаха никакви рани, следи от умора или от изчерпана сила. За сметка на това магьосниците вече едва се държаха на краката си.
— По дяволите — изсумтя Ванина и размаха нагайката си.
Свилен събра наново разпилените метални пластини. Оформи щит над Бриян, който беше оставил Морков на тротоара и се беше привел над него. Тялото му се тресеше от безмълвен плач.
— Ставай, Брияне — подкани го Свилен. — Ще тъжим после… ако оживеем.
Момчето изобщо не му обърна внимание. „Никога не ме е бивало в успокоителните приказки“, помисли си той. Нещо в крайчеца на окото разсея вниманието му. Размазана, тъмна фигура пробяга по улицата. Един глас, по-тих от полъх на вятъра, прошепна в ухото му: „Пентаграмата, готова е“.