— Но в края на краищата само се забавлявах с тях — каза демонът — А сега ще ви смачкам като хлебарки.
Той понечи да атакува, но Бриян го изпревари. Ударната вълна захвърли тъмното създание няколко метра назад, право в куп вехтории. Без да го осъзнава, Бриян го беше запратил точно в средата на пентаграмата.
— Ще го кажа само веднъж — прошепна момчето. — Остави. Приятелите ми. На мира.
„Сега или никога“, помисли си Свилен. Той внимателно се изправи и тръгна към кръстопътя. Погледна към другите — не искаше да рискува, като каже нещо, затова само кимна. За щастие, го разбраха и тръгнаха с него. Трябваше единствено да задържат демона достатъчно дълго в пентаграмата.
Той онемя за миг, слисан от неочакваната сила на атаката. Бриян се запъти към него, но всяка крачка му костваше усилия. Огледалното сияние вече беше само блед спомен по десницата и амулета му. „Не е достатъчно силен — помисли си Свилен. — Не може да задържи силата за дълго.“
А точно сега щеше да му е необходима сила. Демонът се изправи зловещо.
— Ти, малко, глупаво магьосниче…
Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще нападне Бриян. За щастие, но и за съжаление, нещо друго привлече вниманието му. Демонът отстъпи като опарен и замахна с ръка. Повей на вятъра разнесе нарочно събраните вехтории и под тях проблясна магьосническият кръг. Звездата в средата му беше заобиколена от знаци, изписани на латински. Петър беше последвал съвсем точно указанията на Амос и беше начертал кръга е тухла от стара църква. „Уви, напразно“, отбеляза наум Свилен.
Демонът огледа магьосниците е присвити, гневно проблясващи очи. Личеше си, че му е дотегнало от игрички. Огнените жили по кожата му се разгоряха и от тях засвистяха искри.
— Жалки противни човечета — изкрещя той, — наистина ли си мислехте, че ще ме измамите е най-стария номер на света? Минаха столетия от последния път, когато някой успя да ме прокуди е пентаграма.
Демонът протегна ръце нагоре, а вените му се разтегнаха и заклокочиха. Свилен разбра, че трябва бързо да сторят нещо, ако не искат да се превърнат в пепел.
— План Б! — викна той. — Бягайте!
Но магьосниците направиха точно обратното. Втурнаха се към демона и го нападнаха едновременно. Ванина призова диви коне от вятър, които го заблъскаха с копита, а Белота го обсипа със сякаш безкрайни експлозии от карти. Куршумите на Тамара също нямаха край, докато Петър се мъчеше да ограничи вредата от ударите на демона. Ала той никак не се впечатли — отбраняваше се със същата лекота, с която сипеше съскащи змии от лава.
Свилен се присъедини към другите, като изви ураган от стомана и счупени стъкла. Мъчеше се да прогони една мисъл със същата настървеност, с която отбягваше атаките на демона: „Битката не е ли изгубена вече?“. Пот изби по челото му, а крайниците отказваха да му служат. Но не беше единствен — Бриян със сетни сили сипеше огнени искрици върху демона. От бляскавата огледална магия не беше останала и следа.
— Брияне — извика му Свилен. — Бягай! Веднага!
— Спри да ми казваш… какво да правя — изсумтя Бриян.
Въпреки че едва говореше, продължаваше да се сражава. Демонът се извърна към него и изрева, докато се провираше между светлините на заклинанията:
— Какво стана, огледални магьоснико? Това ли ти бяха всичките трикове? Сега ще ти дам да се разбереш!
— Имам… още един… трик — каза Бриян и погледна към Свилен.
— Бягай! — извика отново пробудникът му.
Но вече беше късно. Демонът оформи между дланите си мощна магмена струя и е все сила я запокити в Бриян.
— Брияне! — извика Свилен и се втурна към него.
Момчето се опита да направи щит, но беше твърде изтощено. Лавата го заля с мощна струя и крясъците му се смесиха с победоносния вик на демона. Свилен го сграбчи, докато падаше, ала допирът до бълбукащата магма само изгори ръцете му. Бриян се стовари на улицата, обгорен и неподвижен. Алените жилки продължаваха да проблясват лукаво по тялото му.
— Бри! — проплака Ванина.
Тя дори нямаше време да отиде до момчето — демонът продължаваше да обстрелва магьосниците.
— Предайте се! — извика. — Нямате шанс. Дори огледалното момче не можа да ме рани с жалките си фойерверки.
„Фойерверки — повтори Свилен. — Естествено.“ Беше разбрал какъв е последният трик на Бриян. Магьосникът стисна здраво плочката от домино и замахна победоносно е нея. Беше чел „Чудовището от Тъмния замък“ преди много години, но още помнеше „връзелъж-фойеркъш“. Потни кичури дразнеха очите му и беше толкова задъхан, че едва произнесе думите: