— Естествено — прошепна той. — Мигът преди изгрева…
Една ярка линия очерта върха и разтвори небето, за да разкрие лъчезарната му кръв. Ослепителната светлина на изгрева подейства като могъщо заклинание на вълшебната гора. Небето порозовя, а короните на дърветата се изпълниха с цвят. Разбудените стада добитък се раздвижиха и камбаните им огласиха полята. В далечината тържествено закукурига петел.
Бриян се наслаждаваше на всичко, върху което погледът му се спираше в благото утро.
— Май е време да се сбогувам с това място — каза той е усмивка. — Нищо, че тъй и не разбрах какво точно представлява.
Той се усмихна и почеса козината на верния си фамилиар. Слънчевите лъчи се протегнаха чак до скалистия връх и го оцветиха в златисто. Бриян също протегна ръка и помаха за сбогом.
— Ох — промърмори изведнъж Морков. — Май храната в замхъка още е прокхълната…
Бриян погледна парализираното му тяло и избухна в смях.
ЕПИЛОГ
Раздрънканият син трамвай отвори врати и Свилен се качи по стъпалата.
Мръсните стъкла, оживели от блясъка на залеза, отразиха един различен, доста спретнат тип. Косата и брадата му бяха по-къси, а дрехите — тъмни, но нови и изгладени. Промяната в живота му бе деликатна, но осезаема.
Свилен приближи отвореното правоъгълно прозорче, през което влизаше свеж въздух. В петъчния следобеден трафик трамваят се движеше даже по-бавно от обикновено, но той нямаше бърза работа. От полуотвореното око на предстоящата нощ не надничаше нищо страшно — поне нищо по-страшно от обичайното.
„Петък“, обади се отново дрезгавото гласче в главата му. Сега обаче то звучеше почти празнично — Свилен пътуваше към „Гладната сврака“, където щеше да се състои официално тържество в чест на победата над сенките. Както Свилен, така и останалите магьосници, които се бориха с повелителя през онази вечер, бяха обявени за герои. Свилен обаче знаеше, че истинският герой в тази битка е един.
За последно бе видял Бриян в онази сутрин, когато момчето се събуди. Бяха изминали три дни от битката на улица „Дъждовна“ и дъждът най-сетне беше спрял. Слънчевите лъчи се промушваха през щорите и чертаеха фигури по килима. Бриян спеше в своята стая до банята, а Морков се беше набрал по брадичката му и го гъделичкаше с мустачки. Ванина и Свилен също се бяха надвесили над него. Гледаха го с неприкрита радост.
— Бри, буден си! — извика Ванина.
Младежът се надигна и се облегна на натрупаните зад себе си възглавници. Морков се хързулна надолу и се излегна на корема му. Бриян изохка тихо. Дланта му все още беше сивкавочерна.
— Остатъчен ефект от атаката на демона — обясни Ванина. — Още търсим знахар, който да може да я излекува.
Бриян кимна разсеяно. Ванина му подаде чаша вода, а той я изпи на една глътка. Междувременно Свилен донесе голямата плетена кошница от кухнята и я остави в леглото.
— Картички и подаръци от доброжелатели.
Бриян ги погледна учудено. Още не му бяха казали, че Ванина е зарязала собственика на „Грандьор“ и се е събрала със Свилен. Всъщност нямаше нужда и да му казват — беше му пределно ясно.
Бриян взе бележката, залепена за кошницата. Не забравяй да кажеш „Вером“! Кошницата беше пълна догоре е подаръци и поздравителни картички. Още първата му напомни как в магьосническия свят нищо не е каквото изглежда. Беше от Белота и от нея се издуха и полетяха няколко разноцветни балона. Имаше също картичка от Тамара, изрисувана е черепи и дракон, както и снимка на Аркади, преобразен в Бриян. Иза му беше пратила шокиращ шоколад, а собственикът на „Грандьор“ — пакет с плагиатски плодове22. Имаше също нова книга игра от Амос и ваучер за „Гладната сврака“, собственоръчно надраскан на салфетка от Горгоната Глория.
Но най-ценното стоеше на дъното — обикновена картичка е пожелание за скорошно оздравяване. Беше от родителите му:
Скъпи Брияне,
Иска ни се да те уверим в много неща. Как се стараем да бъдем по-добри, как потърсихме помощ и работим по проблемите си… Как всичко от сега насетне ще бъде наред… Знаем, че нямаме право да очакваме за пореден път да ни повярваш. Затова ти пишем следното: ние сме заедно и нямаме търпение да се завърнеш при нас! Страшно ни е мъчно за теб, но се радваме, че си открил приятели със сходни интереси и можеш да разчиташ на тях. Обещаваме ти — стига да ни позволиш, ще се докажем не само като примерни родители, но и като истински добри приятели.
Оздравявай скоро! Обичаме те и те очакваме!
Бриян прочете картичката няколко пъти, а щом я затвори, гласът му трепереше:
— Били са тук?
Ванина кимна.
22
Шокиращият шоколад се променяше всеки път, щом отчупиш парче от него. Мнозина магове имаха лоши спомени с шокиращ шоколад, след като бяха стигнали до любимия си вкус и бяха опитали да налапат цялото блокче наведнъж. Плагиатскиге плодове се продаваха само по няколко на брой в найлонов пакет. Ако в пакета имаше примерно банан, портокал и круша, бананът беше с вкус на портокал и т.н.