— Решихме да ги извикаме. Страшно много се притесняваха, издирваха те под дърво и камък…
Момчето пак погледна към картичката. Отпред имаше картинка на хамстер е фокусническа шапка.
— Знаят ли?
— Не — отвърна Свилен. — Казахме им, че сме илюзионисти и че те обучаваме на занаята. Което си е само половин лъжа в крайна сметка.
Бриян не отвърна нищо.
— Решението е изцяло твое — каза Ванина. — Ще отидеш да ги видиш, когато си готов. Ще се върнеш да живееш при тях, ако прецениш.
Тя погледна към Свилен. Явно бяха репетирали тази реч.
— Разбира се, за нас ще е радост, ако решиш да останеш — каза той — при Ванина или при мен. Искаме да знаеш — той хвана ръката на Ванина и я стисна в своята, — че независимо коя фракция избереш, новото ти семейство винаги ще те подкрепя.
— Магьосническото ти семейство — допълни Ванина. — Можеш да разчиташ на нас, Бри.
Бриян им благодари сърдечно и подаде плагиатската ябълка на Морков. Хамстерът остана доста объркан от първата си хапка.
— Не знам доколко си спомняш вечерта на „Дъждовна“ — каза Свилен, — но за съжаление, амулетът ти не изкара същия късмет като морското свинче.
— Хамстер — прошепна Ванина.
— Хамстер — поправи се Свилен. — Битката унищожи шишарката. Както знаещ не е лесно да се унищожи магьоснически амулет, но и демонът не си спести усилията…
— Знам — отвърна Бриян. — Вече съм безамулетен и ще ми е доста по-трудно да правя заклинания.
— Но не се отчайвай! — увеща го Ванина. — За момче с твоя потенциал дори липсата на амулет няма да е особена пречка. Та ти си първият огледален магьосник от двеста години насам, Бри.
— И ще ти помагаме независимо кого избереш за учител — допълни Свилен. — Целият магьоснически свят те наблюдава с нетърпение. Звучи глупаво, но ти си ходещо чудо. Не е за вярване, че родителите ти не са магьосници.
— Всъщност Амос в момента изследва родословното ти дърво — каза Ванина. — Опитва се да открие дали пък не си далечен наследник на някой магьоснически род…
— Няма да е нужно — отбеляза познат глас зад тях.
Свилен и Ванина се обърнаха към вратата с насочени амулети и миг по-късно извикаха в един глас:
— Буря?!
— И аз се радвам да ви видя, деца — каза старицата.
Носеше шарено шушляково яке и държеше Жива под мишница. Косата ѝ, хваната с шнола, се спускаше като разпенен водопад.
— Как влезе? — попита Свилен. — Беше заключено, а имам и защитни заклинания…
Буря поклати глава, все едно това бяха подробности, които дори не си струват обсъждането. Подмина магьосниците и се разположи на ръба на леглото.
— Отдавна не си бях правила такава дълга разходка — каза тя. — Как си, момчето ми?
— Вече по-добре — отвърна Бриян.
При вида на Жива Морков веднага заряза нагризаната ябълка и се скри. А Буря погледна посивялата десница на Бриян, въздъхна дълго и тихо. След това каза:
— Преди много, много години познавах един магьосник. Красавец беше, е царска осанка, а и най-талантливият магьосник сред нас. С две думи, лудо се влюбих, но няма да изпадаме в подробности. Разлюбихме се и всеки продължи по пътя си. Той се ожени за обикновено момиче от немагическо семейство и все пак води необикновен, доста магически живот. Ако трябва да съм честна, не беше единственият магьосник, който отмъкна сърцето ми. Но пък беше единственият, който ползваше за амулет най-обикновена шишарка…
Очите на Бриян станаха двойно по-големи.
— Искаш да кажеш, че…
— Още щом те видях, разбрах, че тая шишарка не е чиста случайност. Ти самият каза, че я имаш, откакто се помниш. Ние, магьосниците, не вярваме особено на случайността — защо ѝ е на Вселената да губи време в несвързани истории, когато може просто да се позабавлява малко? Виж, хората са друга история… Така или иначе, определено не идваш от обикновено семейство, момчето ми…
Бриян остана безмълвен, Ванина и Свилен — също. Само Жива тихо мъркаше в скута на Буря, която се усмихна широко и продължи:
— Но не това е причината да ви дойда на гости. Когато се запознахме, ме попита нещо, момчето ми, а аз обещах да ти отговоря…
Някой потупа Свилен по рамото и неочакван глас каза:
— Билети и карти за проверка.
Той се обърна рязко и с почуда видя, че в трамвая се е качил един младеж с набола брада и бинтована десница.
— Брияне — извика той и го хвана за рамената, — радвам се да те видя!
Бриян се усмихна.
— И аз теб, Свилене — позагладил си косъма. Ванина добре ти влияе, а?
Свилен също се усмихна и сви рамене.
— Не се оплаквам. Отдавна не съм те виждал, как върви чиракуването?
— Нали я знаеш баба Буря — отвърна Бриян, — главно ме кара да чистя къщата, да лежа на покрива и да чета дебели книги. Казва, че след като завърша училище, дори ще ми позволи да правя заклинания.