Свилен закима сериозно.
— Дисциплината е много важна, още повече когато чиракуваш… — Посочи бинтованата му ръка. — Нека първо ръката ти заздравее малко.
Бриян отмести глава, все едно отпъждаше нежелана тема за разговор, а след това каза:
— Към „Гадната сврака“ си се запътил, нали така?
— Иска ли питане — отвърна Свилен. — За пръв път от 30 години насам ще пускат магове от всички фракции и шайки. В чест на победата на „Дъждовна“.
Бриян не отвърна нищо, сигурно още се притесняваше да говори за онази вечер. Наистина маг-милицията беше провела разследване и заключи, че повелителят на сенките трябва да е проследил Саабир до София. Свилен се надяваше, че това е действителната причина за появата на демона, но не можеше да се отърси от неговите последни думи: „Мисли за мен като за предупреждение… Страшен дъжд ще падне“.
— Буря спомена — каза Бриян, — че последното подобно събиране е приключило с голям бой.
— Така беше. Бащата на Горгоната трябваше да затвори за цяла седмица, за да поправи щетите. Готов съм да се обзаложа, че и сега така ще стане.
Трамваят спря, а двамата се засмяха и погледнаха към спирката. Слънцето разрошваше дърветата на парка „Заимов“ — в петъчния следобед го кръстосваха многобройни велосипедисти и майки с бебешки колички. През отвореното прозорче на трамвая Свилен чуваше празничната музика на града, задъхана и вдъхновена. Пролетта най-сетне беше дошла.
— Когато заживях при теб — каза изведнъж Бриян, — целият този свят се разкри пред очите ми… Открих, че магьосниците се черпят или преди битка, или след победа. Най-сетне дойде време за почерпка от втория вид. А и Белота беше обещал, че следващия път ще видя „Свраката“ в целия ѝ блясък.
Свилен огледа Бриян и откри с изненада, че пред него вече не стои малко, объркано момче. Бриян беше пораснал, набола му беше брада, но освен това имаше някаква друга промяна — по-голяма и по-трудно забележима.
— Белота никога не греши — отвърна Свилен. — Разбрах, че магьосници от цялата страна са дошли, за да видят с очите си легендарния огледален маг. Няма да ти се размине раздаването на автографи…
Бриян се подсмихна, но бързо поклати глава.
— Глупости.
„Не съм сигурен дали е пораснал твърде бързо — помисли си Свилен, — или винаги е бил такава упорита глава. Но нима аз не съм същият?“
Трамваят потегли отново и вятърът през отвореното прозорче разроши косата на Свилен. Той си пое дълбоко дъх и затвори очи. Представи си как в розовия здрач вървят заедно е Бриян към Шестото кьоше, как още от вратата на „Свраката“ ги посреща празнична гълчава. Представи си онзи ъгъл до входа, който Горгоната беше посветила на загиналите и обкичила е техни снимки: Саабир; Игнат; Деса; онова момче от „Свраката“, чието име дори не знаеше… Пред снимките имаше поувехнал букет цветя и голяма магическа свещ, която гореше до безкрай.
Свилен си представи кръчмата, лишена от обичайните защити против здрачници, но подплатена дори е повече заклинания от обикновено, за да вмести стотина маси и стотици подпийнали магове. Представи си как Ванина се затичва към него, усмихната до уши по онзи начин, който телевизионните камери не познаваха.
С Бриян закъсняваха, тъй че останалите вече щяха да са пристигнали. Белота щеше да се налива с бира и да им предложи на промоция своя нов продукт — краткотрайна смърт е марка „Морков“. Самият хамстер щеше да е заел обичайното си място над камината, защото вече официално беше член на джаз квартета „Майс Дейвис“. Иза щеше да е простряла върху свободен стол бинтования си крак и щеше да си подмята елементопчето. Тамара също щеше да седи и да мълчи, докато брат ѝ обикаля кръчмата и плаши непознати, дегизиран като маг-милиционер. Амос сигурно нямаше да дойде, нито пък баба Буря, но поне Жива щеше да се навърта наоколо и да държи под око младия чирак.
Свилен си представи е усмивка голямото магьосническо семейство — тази шайка, която само допреди месеци би му се сторила съвсем безумна. Представи си как цялото заведение вдига наздравица за Бриян, момчето чудо. Как някой, без да иска, удря някой друг и за нула време магьосниците се впускат в любимото си занимание — бой е халби. Как Горгоната се опитва да разтърве зорници, здрачници и мъглици, как крещи „Никакви заклинания!“ и заплашва, че за последно ги събира всички заедно. Може би в суматохата някое непознато момиче щеше да иде при Бриян и да помоли младия маг за автограф. А през прашасалите прозорци слънцето щеше да залязва и да залязва…
Трамваят спря и глас в далечината измъкна Свилен от мислите му: