— Скоро ще се изморят и ще се разотидат — каза Свилен.
Той подаде на момчето разрошения гризач.
— Мерси — каза то и положи животинката на рамото си. Тя скорострелно побягна към яката на якето му и се скри. — Няма ли да ни видят?
— Не знаят накъде да гледат.
— Май не ни и чуват…?
Свилен поклати глава и се изправи полека-лека. Все още се задъхваше.
— Затова се нарича няма пряка.
Той отново протегна ръка към момчето.
— Аз съм Свилен.
— Бриян — смотолеви то и стисна ръката му.
— Приятно ми е — каза Свилен, след което го зашлеви. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Брияне? Тия хора щяха да те пребият, ако не бях аз.
Бриян потърка зачервената си буза и изгледа Свилен сърдито.
— Да бе. Ако не беше дошъл, изобщо нямаше и да се усетят. Да не мислиш, че правя тоя номер за пръв път?
— Още по-зле. Остави хората — ами ако те беше надушил някой здрачник? Или одитор? Не знаеш ли, че всяко заклинание в града се отчита?
Бриян продължаваше да си търка бузата.
— Всяко какво? Изобщо не съм чувал за такива работи.
— Наистина? — на свой ред се учуди Свилен.
— Даже не знаех, че има и други с такива способности като мен.
— Телекинеза ли имаш предвид?
— Не, не — момчето поклати глава. — Способности изобщо.
— Чакай, чакай — каза Свилен. — Досега не си срещал други магьосници?
— Не съм. Или поне така мисля. Веднъж срещнах в парка клошар, който вонеше ужасно и караше уличните помияри да говорят вместо него. Помислих, че може да ми помогне, да отговори на въпросите ми, затова се опитах да поговоря с кучетата му. Той обаче беше много пиян, изповръща се и заспа на една пейка. А кучетата се разотидоха.
Докато говореше, момчето се загледа в прозореца отсреща. Видя стая с яркочервени стени, а в нея — жена на средна възраст с още по-червена коса. Тя подмяташе тиган върху котлона, докато гледаше някакъв индийски сериал по телевизията. Внезапно жената обърна глава към него, сбърчи чело и махна с ръка. Щорите покорно се спуснаха върху прозореца.
— Не им обръщай внимание — каза Свилен. — В немите преки живеят само кореняци софиянци. Имат се за голяма работа.
Бриян го изгледа невярващо.
— Значи в София наистина има и други… магьосници, така ли?
— Не е като да няма — каза Свилен и си помисли, че напоследък прогресивно намаляват. — Този, на когото си попаднал, се казва Трайо Вентролога. Но не се безпокой, той не е представителна извадка. Е, ако трябва да съм съвсем честен. — Внезапна мисъл осени Свилен. — Брияне, ти въобще не си бил пробуждан, нали?
— Пробуждан? И да съм бил, не помня — отвърна уклончиво момчето.
Магьосникът въздъхна дълбоко. „Вторник“, ликуваше подигравателното гласче в главата му. Беше едва вторник и той изобщо не бе очаквал вечерта да се проточи толкова. Дори шапка не си беше взел в крайна сметка.
— Ама че работа — промърмори Свилен. — На колко си години?
— На осемнайсет. Защо?
— Питам. Според обичая не е добре ритуалът за пробуждане да се извършва нощем. Но и обикновено се извършва преди десетата годишнина. Така начинаещият магьосник има достатъчно време да се ориентира към подходяща школа и учител.
— Наистина не съм чувал за тези работи — призна си Бриян. — Не мога ли да си продължавам без такива ритуали?
— В никакъв случай. Всеки от нас е задължен да изпълни ритуала, ако срещне начинаещ магьосник. А това, повярвай ми, не се случва особено често. Имаш ли си амулет?
— Против уроки ли?
Свилен се засмя.
— Не, амулетът е нещо, в което магьосникът съсредоточава силата си. Предмет за заклинания.
Момчето кимна и извади от задния джоб на дънките си брезовата клонка. Свилен я изгледа изпод вежди.
— Ти ме будалкаш, нали? Момче с очила и вълшебна пръчка?
Бриян се усмихна и разлепи нещо, вързано с тиксо за пръчката. Беше малка кафява шишарка. Люспите ѝ все още не се бяха разтворили — приличаше на дървен диамант.
— Пръчката е само част от фокуса — в действителност ползвам шишарка. А очилата ми са без диоптър. Взех ги от китайския магазин за 1 лев.
Свилен не беше сигурен дали е повече възмутен, или впечатлен.
— Никога не съм виждал шишарка за амулет преди. Как ти хрумна?
— Имам я, откакто се помня. Винаги съм правил фокуси с нея.
— Не са „фокуси“, а заклинания. И ги свали вече тези очила, че като нищо ще ти развалят зрението. Белегът също ли е част от програмата?
Бриян кимна. Магьосникът си наплюнчи пръста, изтри мълниевидния белег от челото му и развърза черния чаршаф, който момчето носеше за наметало. Събра чаршафа на кълбо и го хвърли в близкия контейнер заедно с пръчката.
Бриян изглеждаше доста различно без сценичния си костюм. Беше с високо чело и широка челюст, на чийто фон остатъкът от лицето му играеше само поддържаща роля: малки тъмни очи и чип нос. Извивката на устните му имаше естествена извинителна форма. Момчето беше първият гладко обръснат магьосник, когото Свилен виждаше от години насам.