През 1900 година някой си Попов дойде и построи до самата баня един двуетажен доста приветлив хотел с ресторант в долния етаж и хубава градина от пред. Малко след него старият капелмайстор Визнер построи голяма сграда с много стаи от другата страна на банята. Неговият пример се последва от Кабакчиев, запасен офицер, и от генерал Диков, след което селото бързо заслиза от височината, за да се съедини с банята. Сега вече летовниците можеха да си намерят удобни жилища и техният брой се увеличи. В скоро време горичката, която делеше банята от селото, се изсече и се изпълни с малки вили. В една от тях дълго време живееше Янко Сакъзов, който обичаше Панчарево и уединените разходки в горичката.
С прокарването на Самоковското шосе от левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Изникнаха много модерни вили: тая на генерал Рясков, на Хлебаров, на Елисей Петков, на Сирманов, на Д-р Нешов, на Моллов и пр. Кокетната и оригинална по строеж община послужи за звено между старото село и новопостроените вили. А днес и в старото село има нови и хубави сгради, които надминават по хубост тия около банята. И като че ли Панчарево става тясно, та вилите почват да се катерят по височините, които обкръжават курорта.
Пред общината има една стара чешма. Зад чешмата е големият вековен чинар, известен под името Риляник. До него е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.
От старите люде на Панчарево ще спомена за Георги бакалина. Неговата бакалница беше срещу общината. След смъртта си Георги оставя като наследник брата си Филип Николов. Филип Николов е студент по теософия в Петроград и е културен мъж. Той напуща семинарията и се връща в Панчарево, гдето става кръчмар в дюкяна на брата си. Кръчмарството не пречи на бай Филип да бъде и издател. Той е написал теми по литература, съчинение, което е претърпяло няколко издания.
По улицата ще срещнете дядо Стоян Шишкавия, чието благоутробие виси като чувал отпреде му. В устата му вечно е закачена лулата му, лицето му е засмяно. Сам той е винаги готов на шеги. Това е бившият изборен кмет на Панчарево.
Днес панчаревци не познават мизерията. Когато влезете в някоя селска къща, ще видите дървено легло покрито с черга, до него гардероб, а над гардероба малко радио, което предава новините от целия свят.
Жалко е, че и до днес постройката на банята тук е все още същата — старата, тая от преди петдесет години, слабо поправена, неприветлива, неудобна и нехигиенична. А минералният извор на Панчарево и като целебност, и като температура заслужава една хубава модерна сграда.
Около София са още селата Бояна, Драгалевци, Владая, Горубляне, Враждебна и голям брой манастири.
Хубава е София, богата е нейната природа и прелестни са нейните околности, но короната й зиме и лете си остава величествената Витоша.
Един несполучлив опит на кореняците да се организират
По много стара традиция срещу заговезни кореняците палеха из мегданлъците големи огньове. Имаше съревнование между махалите, коя да запали по-голям огън. Два месеца по-рано младежите от всяка махала почваха да събират и трупат слама, сено и приготовляваха една или две големи купи, които трябваше да подпалят на заговезни. Младежите от съседните махали издебваха сгоден момент, за да откраднат някоя такава купа или част от нея, едно за да увеличат своята и второ, да намалят купата на своите съседи.
Махаленци поставяха постови пазачи на тия купи, но съседите настъпваха и с бой я заграбваха. По тази причина между младежите от две съседни махали ставаха истински битки. Едните настъпваха с тояги, геги и с прашкохвъргачки, с които хвърляха много умело камъни. Всяка битка завършваше със счупване на няколко глави. Защитниците се биеха със същите средства и геройски защищаваха своите купи от слама. Най-много битки ставаха между Башчешменци и Черноджамийци. Черноджамийци се водеха от Бабата, а башчешменци от Кърлето, Макюш и Старото.
През 1935 година по инициативата на 84 души стари софиянци, участвували в тия битки, повечето от които днес са генерали, полковници, адвокати, художници, един политически лидер, един поет, неколцина лекари, правят опит да се съберат, да се видят и организират в кореняшка група. Пред очите ми е печатната покана с техните имена и следния
Днес 30 март 1932 год. софийските младежи полувековници — бивши жители на Драз махала, Алигина махала, Буката, Банишора, Баш чешма, Кафене Баши и пр. и редовни посетители на Герена, Вайсовата воденица, Кюлуците, Курубаглар и пр., като взехме пред вид, че животът особено при днешните тежки времена е сравнително кратък и че веднъж се само тука живее, решихме да възобновим силите си и да си спомним за юношеството си, като се съберем на чашка винце и печено балканско сугаре в Княжево, на 20 май т. година в 4 часа сл. пладне, в локала на бирарията „Земен Рай“ при 10-ия километър, край реката.