В театъра валеше дъжд
Но да продължим: в дясно на ъгъла площад Бански и ул. „Мария Луиза“, сега „Георги Димитров“, беше голямото кафене „Македония“ на Спиро Холйолчев (до дъно разрушено от бомбардировката) със своята широка тераса и многобройни маси на тротоара, на който мераклии софиянци седяха и чакаха излизането от женската баня на окъпаните софиянки, със зачервени и потни лица, като сучеха мустаци и намигаха. Тук беше центърът на търговията и най-оживеният пункт на София. Това кафене беше и център на всички македонски дейци. Там се срещаха постоянно Даме Груев, Сарафов, Гарванов, Паница, Кръстю Българията, Лука Иванов, Тане Николов и много други. Такова голямо кафене и с такива разнообразни напитки ние нямаме в днешна София. Долепено до кафене „Македония“ беше миниатюрното „Арменско кафене“ на Чауша.
Не знам дали има някой от старите вестникари, литератори, художници и артисти, който да не е пил кафе на вересия у Чауша.
Тясно, като коридорче с по три мраморни маси от двете страни, в дъното оджакът за правене на кафе, истинско кафе. По оджака бяха написани с тебешир множество имена, днес прочути, а под тях резки означаващи консумирани и неплатени кафета. При входа от дясно е тезгяхът на часовникаря Иван. Над главата му висят окачени 3–4 часовника, а той прегърбен с лупа на окото дращи с щипците по стари часовници, които поправя срещу 2 или 3 лева.
От рано сутрин до късно вечер по масите се щрака таблата, а някои играят „пикет“ или „сантасе“. Понякога избухват кавги, но те се приключват винаги с една почерпушка. Тук се съчиняват и се разнасят интригите между артистите на „Сълза и Смях“. Тук вестникари пишат своите хроники, поети като Кипров и Николаев (Бездомник) пишат своите стихове за „Българан“ и „Барабан“. Тук всеки ден по два пъти идваше артистът Белю Белчев да докладва колко реда тухли има наредени по новата сграда на Народния театър. По цели дни стоеше той пред зидарите и нетърпеливо следеше строежа. Нещастникът не дочака края: полудя и умря.
Нека изброя някои фигури, които се срещаха постоянно в Арменското кафене: Сава Огнянов, Васил Кирков, Н. Ф. Щърбанов, Елин Пелин, Яворов, проф. Балабанов, Ив. Попов, Ал. Кипров, Андрей Николов, Ив. Ст. Андрейчин, Гено Киров, Коста Стоянов, Любомир Бобевски, Пав. Генадиев, Стоян Бъчваров, Сарафов, Л. Костов, Владо Николов, перукерът Пирас, Ал. Божинов, П. Завоев, понякога идваха Ст. С. Шангов, Сим. Радев, и много, много други, а веднаж дойде и министърът на просветата д-р Ив. Шишманов. Много от тия имена бяха написани с тебешир по оджака на Чауша.
От ляво и от дясно на ул. „Мария Луиза“ към Св. Неделя бяха рибарите, касапите, зарзаватчиите. Лятно време там миришеше ужасно на риба, а касапите с големи конски опашки пъдеха милиардите мухи, що кацаха по окаченото месо. До тях бяха сиренарите. Големи каци сирене, стотици пити кашкавал, а по мрамора масло в изобилие.
Близо до разрушената от бомбите дрогерия „Златен лъв“ беше гостилницата „Цариград“ на Евтим Саранов. Една дузина прясно калайдисани тенджери с най-вкусни нашенски ястия бяха изложени пред самия вход. Не беше необходимо да се чете листът за ястия. Погледнете в тенджерите, изберете си ястието, и сядайте да ядете. Супата струваше 15 ст., готвено 50 ст., печено 75 ст. Но и тези стотинки понякога липсваха.
В малката градина зад гостилницата на чисто покрити маси се хранехме с часове, защото там идваха да се хранят и някои певачки, та компанията ставаше много оживена и приятна.
На една от тия масички, към ъгъла на дворчето, седнал скромно клиент.
— Моля ти се, Тодоре, дай ми половин супа.
— Няма как — отговаря келнерът Тодор, една порция представлява за готвача една голяма готварска лъжица.
— А бе дай ми половин лъжица, не ми е гладно.
— Как ще маркирам половин лъжица, когато порцията супа е 15 стотинки.
— Нищо, аз ще ти дам гологан (10 ст.).
Без да искам, долових веднаж тоя диалог между келнера Тодор и прочутия милионер Кочо х. Калчев.
Над дрогерия „Златен лъв“, на самия покрив, подобно на американските руфгартен, беше градината Орфеум „Нови свят“, гдето по цяла нощ слушахме унгарски, сръбски и румънски мелодии от арфянките.
Като завиете в ляво, на днешния площад „Св. Никола“ бяха вехтошарите или „Бит пазарът“, както доскоро се наричаше това място. Целият площад, бараките и околните дюкяни бяха изпълнени с най-разнообразни стоки: стари дрехи, обуща, чизми, свещници, шапки и каскети, кревати, шишета, вани, маси и столове, скринове и гардероби, офицерски шинели и саби, стар револвер, скъсан фотьойл, часовник с кукувица, висящи ламби, чинии, огледала, стари картини, женски костюми и какво ли не още. По-късно „Бит пазарът“ се премести на площад „Трапезица“. На този площад бяха тенекеджиите, които цял ден вдигаха адски шум при изработването на джезвета, кюнци и пр.