Ето че ние стигаме до площад „Св. Неделя“, който тогава беше известен като площад „Св. Крал“, катедралата на столицата, в която ставаха всички официални церемонии и която се славеше със своя хубав хор под диригентството на учителя Николаев. В него пееха като дисканти Ал. Гиргинов, Малеев, Д. Стоянов, а имаше и неколцина певци останали от руския хор на Славянски. В църквата се съхраняваха мощите на сръбския крал Стефан. На площада ставаха всичките паради. Уверяват, че в двете дървени кубета — днес те не съществуват — Левски се е крил цели три седмици, хранен скришом от клисаря на катедралата. По това време изравняваха нивото на площада със съседните улици. За да стане това изравняване, площадът биде смъкнат и църквата остана на височината, на която е днес. При разкопките, които се наложиха, бяха открити множество римски гробници и части от римските терми (бани). Дълго време те бяха открити за софиянци. През 1939 година при едни нови разкопки бе отново намерен входът за римските бани, но в същност с това нищо ново не се откриваше.
На северозападния ъгъл на площада имаше едно слабо възвишение, на което се намираха няколко малки дюкянчета. Първото от тях беше на прочутия Миту кебапчията, който по-късно се пренесе на бул. Дондуков. До него имаше една бръснарница, тя е същата, в която, според Стоян Заимов, Левски е проявил своето необикновено спокойствие, когато разтрепераният бръснар, който знаел кого бръсне, слушал седящия на съседен стол бимбашия да разправя, че търси Левски. Тази бръснарница беше до кафенето на Трайкович. Отсреща беше Митрополията със широко отворени портали.
На източната част на площада, на ъгъла на ул. „Клементина“, беше старата църква „Св. Петка“, днес зазидана в митрополитското здание. До нея, в днешния двор на Митрополията, беше арменската църква „Св. Богородица“. На ул. Витошка, гдето днес е Караманлията, беше църквата Св. Параскева Самарджийска. На ъгъла, гдето днес е Духовната академия, се намираше камбанарията на днешната църква „Св. Неделя“, а зад камбанарията се намираше паянтовият хотел „Искър“, предпочитан от офицерите.
Площадът изглеждаше много широк, защото движението беше много слабо. Там, гдето днес спират трамваите № 2 и 5, беше станцията на тогавашните брички с един кон. Тези еврейски брички бяха красиви талиги с яйове, снабдени с красиви фенери, със стъпала за качване, покрити с мушама, а някои с кожа, нашарени и с пискюли, а отвътре капитонирани с плат, украсени с малки огледалца. Седалищата им бяха с яйове покрити с червено кадифе. С тия брички идвахме от гарата, с тях се пътуваше до Дупница и Кюстендил. С такава една бричка веднъж пътувахме до Лом през Петрохан и Берковица, защото линията — София — Плевен не беше построена.
Еврейска бричка
До бричките бяха наредени талигите — винаги готови срещу 50 стотинки или три гроша да ви пренесат 1/4 тон въглища.
Файтоните — това луксозно превозно средство по него време — се редеха пред дрогерията на Генев.
По Гергьовден и по Димитровден този площад се изпълваше със селянки от всички краища на страната, които идваха да се „цанят“ за домашни прислужнички.
— Цаниш ли се, моме?
— Е па, цаним се.
— Колко сакаш?
— 20 лефета на месец и чифт кондури.
Есенно време площадът беше пълен с волски кола претоварени с хубави мешови дърва, които се продаваха по 7, 8, 10 лева колата, защото в Своге, франко гарата, кубическият метър струваше 5 лева.
Петъчен ден на същия площад ще срещнете селянин с магаренце, върху което на кобилица висят 4 цедилки с прясно горублянско сирене. Когато го купите по 1.60 килото, той ще дойде до в къщи да ви го наложи в качето.
Така се внасяше в София Горублянското сирене…
Към Коледа и по-късно за Нова година, защото тогава ние посрещахме най-първо Коледа, а после Нова година, на тоя площад и към ул. Витошка имаше хиляди сергии с най-разнородни лакомства: халва с орехи и тахан, портокали, мандарини, рошкови, фурми, смокини, лешници, сини сливи, ябълки, сухо грозде, пастърма, луканки, наденици, суджук и какво ли не. На отделни колички продаваха по 3 до 5 лева, заедно с бурканчето, кило сладко от череши, от вишни, от портокали, от орехи, от рози, бяло сладко. И всичко в такова изобилие, че човек не знаеше от кое да купи.