Отказвам да приема, че това е истина. След някои неща дори аз не мога да оцелея. Изричам първите си думи след смъртта на сестра ми:
— Не ти вярвам.
Сноу поклаща глава с престорено разочарование:
— О, скъпа ми госпожице Евърдийн, нали се разбрахме да не се лъжем.
26
Навън в коридора, застанала точно на същото място, ме чака Пейлър.
— Намери ли каквото търсеше? — пита тя.
В отговор вдигам бялата напъпила роза и си тръгвам с препъване. Връщам се по някакъв начин в стаята си, защото следващото нещо, за което си давам сметка, е как пълня чаша с вода в банята и потапям розата в нея. Отпускам се на колене върху студените плочки и присвивам очи към цветето, тъй като на флуоресцентната светлина ми е трудно да се фокусирам върху белотата. Хващам гривната си и я извивам като турникет, докато почва да ме боли. Надявам се, че болката ще ми помогне да се придържам към реалността така, както помагаше на Пийта. Трябва да продължавам да упорствам. Трябва да науча истината за това, какво се е случило.
Има две възможности, макар че свързаните с тях подробности може и да варират. Първо моята версия — Капитолът изпраща ховъркрафта, пуска парашутите и жертва живота на собствените си деца, знаейки, че бунтовниците ще им се притекат на помощ. Има доказателства в подкрепа на това. Гербът на Капитола върху ховъркрафта, няма стрелба от земята, Капитолът отдавна използва децата като средство в битката си срещу окръзите. Другата възможност е Сноу да казва истината. Ховъркрафт на Капитола с екипаж от бунтовници бомбардира децата, за да ускори края на войната. Но ако случаят е такъв, защо Капитолът не обстрелваше неприятеля? Поради елемента на изненада? Не са имали отбрана? Децата са ценни за Окръг 13 или поне така е изглеждало винаги. Е, без мен, може би. След като престанах да бъда от полза, можех да бъда пожертвана. Макар че в тази война вече отдавна не ме смятат за дете. И защо биха го сторили, след като знаят, че собствените им медици вероятно ще реагират и ще бъдат покосени от втория взрив? Не биха го направили. Невъзможно. Сноу лъже. Манипулира ме, както винаги. Надява се да ме настрои срещу бунтовниците и може би да ги унищожи. Да. Разбира се.
Тогава какво ме измъчва? Първо, двойно експлодиращите бомби. И Капитолът би могъл да има същите, но за бунтовниците знам със сигурност. Изобретението на Гейл и Бийти. После налице е фактът, че Сноу не направи опит за бягство, когато знам, че е ненадминат в умението си да оцелява. Не мога да повярвам, че не е имал скривалище някъде, някой бункер, зареден с провизии, в който би могъл да изживее остатъка от жалкия си змийски живот. И накрая, налице е преценката му за Коин. Не може да се отрече, че тя направи точно каквото каза той. Остави Капитола и окръзите да се унищожат взаимно, а после се намеси, за да вземе властта. Дори и такъв да е бил планът й, това не означава, че тя е пуснала парашутите. Победата вече беше в ръцете й. Всичко беше в ръцете й.
Освен аз.
Припомням си как реагира Богс, когато признах, че не съм се замисляла много кой ще е наследникът на Сноу. „Ако незабавният ти отговор не е «Коин», тогава си заплаха. Ти си лицето на бунта. Можеш да имаш повече влияние от всеки друг. Външно изглежда, че най-многото, което си правила досега, е просто да я търпиш“.
Внезапно се сещам за Прим, която още нямаше и четиринайсет години, още не беше достатъчно голяма, за да й дадат званието „войник“, но по някакъв начин беше изпратена да работи на предните линии. Как се е случило подобно нещо? Не се съмнявам, че сестра ми би поискала това. Сигурно е и че би се справила по-добре от много възрастни. Но все пак някой на много високо командно ниво е трябвало да разреши изпращането на тринайсет годишно дете в бойни действия. Дали Коин го е направила с надеждата, че загубата на Прим ще ме извади напълно от релси? Или най-малкото ще ме накара да застана твърдо на нейна страна? Дори не би било нужно да става пред очите ми. От Кръглия площад щяха да предават безброй камери. И да запечатат този миг завинаги.
Не, сега полудявам, изпадам в някакво състояние на параноя. За мисията би трябвало да знаят прекалено много хора. Все някой щеше да проговори. А може би не? Кой друг би трябвало да знае, освен Коин, Плутарх и малък, предан или лесен за пожертване екип?