Връщам се при Финик.
В Окръг 13 думите също са сред нещата, които не се прахосват. Коин моли за внимание и съобщава на публиката, че съм се съгласила да бъда Сойката-присмехулка при условие, че останалите победители — Пийта, Джоана, Енобария и Ани — получат пълна амнистия за евентуални вреди, нанесени на бунтовническата кауза. В нестройния шум на тълпата долавям ропота на несъгласието. Предполагам, че никой не се е съмнявал, че ще искам да бъда Сойката-присмехулка. Затова назоваването на цена — и то такава, която пощадява възможните врагове — събужда гнева им. Оставам безразлична към враждебните погледи, които хвърлят към мен.
Президентът им дава възможност да недоволстват няколко минути, а след това продължава с обичайния си рязък маниер. Само че сега думите, които излизат от устата й, са новина за мен:
— Но в замяна на тази безпрецедентна молба войник Евърдийн обеща да се посвети на нашата кауза. Следователно всяко нейно отклонение от мисията й, независимо от причините или постъпките й, ще се разглежда като нарушение на това споразумение. Имунитетът ще бъде отнет, а съдбата на четиримата победители — решена по законите на Окръг 13. Както и нейната. Благодаря ви.
С други думи, направя ли една погрешна стъпка, всички сме мъртви.
5
Още една сила, с която трябва да се съобразявам. Още един могъщ играч, който е решил да ме използва като пионка в игрите си, въпреки че плановете им винаги се провалят. Първи бяха гейм-мейкърите, които ме превърнаха в своята звезда, а после едва се съвзеха от онази шепа отровни къпини. После президентът Сноу се опита да ме използва, за да потуши пламъците на бунта с единствения резултат, че всяка моя постъпка се оказа възпламеняваща. Накрая бунтовниците, които ме вдигнаха с металната кука от арената, за да ми отредят ролята на Сойка-присмехулка, а после с изненада разбраха, че може би не искам тези криле. А сега Коин, с шепа скъпоценни ядрени оръжия и един действащ като добре смазана машина окръг, която установи, че да опитомиш една Сойка-присмехулка е още по-трудно, отколкото да я уловиш. Но все пак тя най-бързо от всички разбра, че имам собствен план за действие и следователно не може да ми се вярва. Тя първа ме обяви открито за заплаха.
Прокарвам пръсти през гъстата пяна във ваната. Почистването ми е само предварителна стъпка към определянето на новата ми външност. Косата ми е съсипана от киселина, кожата ми е изгоряла от слънцето, покрита съм с грозни белези — подготвителният екип трябва първо да ме разкраси, а после да ме гримира с рани, изгаряния и белези, но така, че да изглежда по-привлекателно.
— Преобразете я до Нулево ниво на красота — нарежда Фулвия рано тази сутрин. — Ще започнем оттам. — Нулевото ниво на красота се оказва начинът, по който би изглеждал човек, ако стане от леглото с безупречна, но естествена външност. Това означава, че ноктите ми са съвършено оформени, но не и лакирани. Косата — мека и лъскава, но не фризирана. Кожата — гладка и чиста, но без грим. Епилация на тялото и заличаване на тъмните кръгове под очите, но никакви забележими подчертавания. Сигурно Цина е дал същите указания първия ден, когато пристигнах като трибут в Капитола. Само че тогава беше различно, защото бях състезател. Предполагах, че като бунтовник ще мога да приличам малко повече на себе си. Изглежда обаче, че ако си бунтовник, когото показват по телевизията, ще трябва да отговаряш на други стандарти.
Изплаквам сапунената пяна от тялото си, обръщам се и виждам, че Октавия ме чака с хавлиена кърпа. Сега, когато е без екстравагантните дрехи, тежкия грим, боядисаната коса, бижутата и дрънкулките, с които се кичеше, тя е съвсем различна от жената, която познавах в Капитола. Спомням си как един ден се появи с ярко розови букли, обкичени с примигващи цветни лампички с форма на мишки. Каза ми, че вкъщи държи няколко мишки като домашни любимци. Тогава ми се стори отвратително, тъй като ние смятаме мишките за вредители, освен ако не са сготвени. Но може би Октавия ги харесваше, защото са малки, меки и с пискливи гласчета. Като нея. Докато ме попива с кърпата, аз се мъча да опозная тази Октавия, която виждам в Окръг 13. Истинската й коса се оказва с хубав кестеняв цвят. Лицето й е обикновено, но притежава безспорна миловидност. По-млада е, отколкото смятах. Може би няма двайсет и пет. Без десет сантиметровите декоративни нокти пръстите на ръцете й приличат на кебапчета и непрестанно треперят. Иска ми се да й кажа, че всичко е наред, че ще се погрижа Коин никога вече да не й причинява болка. Но многоцветните синини, разцъфнали като цветя върху зелената й кожа, само ми напомнят колко съм безсилна.