Събираме се около огромната маса в Командването. Коин и нейните хора. Плутарх, Фулвия и подготвителният ми екип. Група от Окръг 12, която включва Хеймич и Гейл, но също и още няколко души, чието присъствие не мога да си обясня, например Лийви и Мазната Сае. В последния момент Финик вкарва Бийти с количката му, придружен от Долтън — специалиста по животновъдство от Окръг 10. Предполагам, че Коин е събрала тази странно подбрана група, за да станат свидетели на провала ми.
Хеймич обаче е този, който поздравява всички с добре дошли, и по думите му разбирам, че са дошли по негова лична покана. Намираме се в една и съща стая за пръв път, откакто се нахвърлих с нокти върху лицето му. Избягвам да го гледам директно, но виждам отражението му в една от лъскавите контролни конзоли до стената. Изглежда леко прежълтял, много е отслабнал и сякаш се е смалил. За миг се изплашвам, че умира. Налага се да си напомня, че не ме интересува.
Първата работа на Хеймич е да покаже кадрите, който току-що сме заснели. Изглежда с напътствията на Плутарх и Фулвия съм достигнала ново ниво на неспособност да се справя. И гласът, и тялото ми изглеждат несигурни, нестройни, като на марионетка, управлявана от невидими сили.
— Добре — казва Хеймич, когато записът свършва. — Някой би ли потвърдил, че това ще ни бъде от полза в спечелването на войната? — Никой не се обажда. — Това ни спестява време. И така, нека всички се замислим и да се сетим за някой случай, в който Катнис Евърдийн ни е трогнала искрено. Не защото сте й завиждали за прическата, роклята й е избухнала в пламъци или е успяла да изстреля горе-долу прилично някоя стрела. Не и случай, в който Пийта ви е накарал да я харесате. Искам да посочите един момент, в който тя ни е развълнувала истински.
Настъпва дълга тишина и вече си мисля, че никога няма да свърши, когато Лийви се обажда:
— Когато зае доброволно мястото на Прим по време на Жътвата. Защото знаеше, че отива на сигурна смърт.
— Добре. Отличен пример — казва Хеймич. Взема виолетов маркер и пише в бележника си: „Заема доброволно мястото на сестра си по време на Жътвата“. Оглежда масата. — Някой друг?
Изненадана съм, че след нея се обажда Богс, когото възприемам като мускулест робот, изпълняващ послушно всяка заповед на Коин:
— Когато изпя песента. Докато малкото момиче умираше. — Някъде в ума ми изплува образът на Богс, с малко момченце, покатерило се на коленете му. Май в трапезарията. Може би все пак не е робот.
— Всички щяхме да се разплачем при тази гледка, нали така? — казва Хеймич и го записва.
— Аз плаках, когато тя упои Пийта, за да може да отиде да му донесе лекарството, и когато го целуна за довиждане! — обажда се Октавия. После покрива устата си, сякаш е сигурна, че това е било ужасна грешка.
Но Хеймич само кимва.
— О, да. Упоява Пийта, за да спаси живота му. Много добре.
Всички си спомнят още случаи. Бързо и без определен ред. Когато взех Ру за съюзник. Когато подадох ръка на Чаф вечерта по време на интервюто. Когато се опитах да нося Магс. И още — когато извадих онези къпини, които означаваха различни неща за различните хора: любов към Пийта. Отказ да се предам при обстоятелства, които изглеждаха безнадеждни. Опълчване срещу безчовечността на Капитола.
Хеймич вдига бележника:
— И така, въпросът е: какво общо имат помежду си всички тези примери?
— Те бяха изцяло идея на Катнис — казва тихо Гейл. — Никой не й е диктувал какво да каже и какво да направи.
— Извън сценария, да! — казва Бийти. Присяга се и ме потупва по ръката. — Значи трябва просто да те оставим на мира, нали така?
Няколко души се засмиват. Дори аз се усмихвам леко.
— Е, всичко това е много хубаво, но няма голяма полза — казва Фулвия недоволно. — За съжаление тук в Тринайсети окръг възможностите й за прекрасно представяне са доста ограничени. Така че освен ако не предлагате да я хвърлим насред бойните действия…
— Точно това предлагам — казва Хеймич. — Изпратете я на бойното поле и я снимайте през цялото време.
— Но хората смятат, че е бременна — изтъква Гейл.
— Ще разгласим, че е изгубила бебето вследствие на електрошока, преживян на арената — отвръща Плутарх. — Много тъжно. Много жалко.
Идеята да ме изпратят в битка буди спорове. Но Хеймич има доста сериозни доводи. Ако се представям добре само в реални обстоятелства, трябва да бъда поставена в такива.
— Колкото и да репетираме, каквито и реплики да слагаме в устата й, можем да се надяваме най-много за сносно представяне. Трябва да й дойде отвътре. На това реагират хората.