Сега, след като трескавата дейност, довела до тази мисия, приключва, осъзнавам, че нямам представа какво ме очаква в това пътуване до Окръг 8. Всъщност, знам много малко за действителното състояние на войната. Или за това, какво ще е нужно, за да я спечелим. Или какво ще стане, ако успеем.
Плутарх се опитва да ми опише ситуацията с прости думи. Първо, в момента във война с Капитола са всички окръзи, с изключение на Втори, който винаги е имал привилегировани отношения с нашите врагове, въпреки участието си в Игрите на глада. Получават повече храна и по-добри условия за живот. След Тъмните дни и предполагаемото унищожение на Тринайсети, Окръг 2 е станал новият център на отбраната на Капитола, макар че официално той е център на каменните кариери на страната, точно както 13-ти беше известен с добива на графит. Окръг 2 не само произвежда оръжия, но обучава и дори изпраща миротворци в другите окръзи.
— Значи… някои миротворци са родени в Окръг 2? — питам. — Мислех, че всички са от Капитола.
Плутарх кимва:
— Точно така искат да си мислиш. И някои наистина са от Капитола. Но неговото население никога не би могло да осигури толкова голям брой миротворци. А и да накараш израсналите в Капитола граждани да приемат скучния, изпълнен с лишения живот на миротворците в окръзите е проблем. Двайсетгодишен договор за служба като миротворец, без да ти е позволено да се жениш или да имаш деца. Някои постъпват на служба, смятайки, че това е някаква чест, други го приемат като алтернатива на някакво наказание. Например, ако постъпиш при миротворците, ти опрощават дълговете. Много хора в Капитола са затънали в дългове, но не всички са годни за военна служба. Затова Окръг 2 е мястото, от което набавяме допълнителни войски. За неговите жители това е начин да се спасят от бедността и да не прекарат целия си живот в каменните кариери. Те са възпитани като войници. Виждала си с каква готовност децата им се явяват доброволно като трибути.
Катон и Клоув. Брут и Енобария. Виждала съм тяхната готовност и кръвожадност.
— Но всички други окръзи са на наша страна? — питам аз.
— Да. Целта ни е да превземаме окръзите един по един, като завършим с Окръг 2 и по този начин прекъснем снабдителната система на Капитола. После, след като вече е отслабен, ще превземем самия Капитол — казва Плутарх. — Това е свързано със съвсем други трудности. Но ще мислим как да се справим с тях, когато стигнем дотам.
— Ако спечелим, кой ще поеме управлението? — пита Гейл.
— Всички — отговаря Плутарх. — Ще създадем република, в която хората от всички окръзи и от Капитола могат да избират свои представители, които да изразяват мнението им в едно централизирано правителство. Не гледай толкова подозрително: веднъж вече е правено.
— В книгите — промърморва Хеймич.
— В книгите по история — казва Плутарх. — Щом нашите предци са могли да го направят, тогава и ние можем.
Честно казано, няма от какво толкова да се гордеем с нашите предци. Само като погледне човек в какво състояние са ни оставили — войни и съсипана планета. Явно не ги е било грижа какво ще стане с хората, които ще дойдат след тях. Но тази идея за република звучи като нещо по-добро от сегашното ни управление.
— А ако загубим? — питам аз.
— Ако загубим ли? — Плутарх поглежда навън към облаците и устните му се извиват в иронична усмивка. — Тогава очаквам Игрите на глада догодина да бъдат наистина незабравими. Това ме подсеща… — Той изважда от жилетката си стъклено шишенце, изтърсва в шепата си няколко тъмно виолетови хапчета и ги протяга към нас. — Нарекохме ги танатоски в твоя чест, Катнис. Бунтовниците не могат да си позволят никой от нас да бъде заловен жив. Но обещавам: ще бъде напълно безболезнено.
Вземам една капсула, без да съм сигурна къде да я сложа. Плутарх потупва едно място на левия ми ръкав, близо до рамото. Поглеждам и виждам джобче, което едновременно пази и крие хапчето. Дори с вързани ръце мога да наведа глава и да го откъсна със зъби.
Очевидно Цина се е погрижил за всичко.
7
Ховъркрафтът описва бърза спирала и се спуска към широк път в покрайнините на Окръг 8. Вратата се отваря почти веднага, стълбата се спуска и ни изхвърля на асфалта. Когато слиза и последният човек, стълбата се прибира, ховъркрафтът се издига и изчезва. Оставам с телохранителите си — Гейл, Богс и още двама войници. Телевизионният екип се състои от двама едри оператори от Капитола с тежки подвижни камери, които обгръщат телата им като черупки на насекоми, режисьорката Кресида, с бръсната глава, татуирана със зелени лиани, и нейният асистент Месала — строен младеж с няколко комплекта обици. Когато го оглеждам внимателно, забелязвам, че има пиърсинг и на езика и на халката е закрепена сребърна сфера, голяма колкото топче за игра.