— Добре ли си? — пита той, следващата експлозия почти заглушава думите му.
— Да. Мисля, че дори не ме видяха — отговарям. — Искам да кажа, не ни преследват.
— Не, набелязали са си друга цел — казва Гейл.
— Знам, но там няма нищо, освен… — Двамата се сещаме в един и същи момент.
— Болницата. — Гейл светкавично се изправя и крещи на останалите. — Насочили са се към болницата!
— Това не е ваш проблем — казва твърдо Плутарх. — Влизайте в бункера.
— Но там са само ранените! — възкликвам аз.
— Катнис! — Чувам предупредителната нотка в гласа на Хеймич и знам какво ще последва. — Дори не си помисляй за… — Дърпам слушалката от ухото си и тя увисва на кабела. Сега, когато вече не ми пречи, чувам друг звук. Картечна стрелба, разнасяща се от покрива на кафявия склад от другата страна на алеята. Някой отвръща на огъня. Преди да успеят да ме спрат, аз се втурвам към сервизната стълба и започвам да се катеря по нея. Катерене. Едно от нещата, които правя най-добре.
— Не спирай! — чувам да казва Гейл зад гърба ми, а после чувам и как рита някого с ботуш в лицето. Ако е Богс, Гейл ще си плати скъпо за това по-късно. Стигам до покрива и стъпвам на асфалтовото покритие. Помагам на Гейл да се качи и после хукваме към редицата картечни гнезда откъм страната на улицата. Всяко се обслужва от няколко бунтовници. Вмъкваме се в едно гнездо при двама войници, залегнали зад прикритието.
— Богс знае ли, че сте тук? — Вляво виждам Пейлър зад една от картечниците да ни гледа критично.
Опитвам се да звуча уклончиво, без да изрека явна лъжа:
— Знае, че сме тук, да.
Пейлър се засмива:
— Обзалагам се, че знае. Можете ли да си служите с тези? — Тя потупва приклада на пушката си.
— Аз да. В Тринайсети — казва Гейл. — Но предпочитам да използвам собствените си оръжия.
— Да, имаме лъкове. — Вдигам своя и веднага осъзнавам, че прилича на играчка. — По-смъртоносен е, отколкото изглежда.
— Дано да е така — казва Пейлър. — Добре. Очакваме поне още три вълни. Трябва да си свалят камуфлажните щитове, преди да пуснат бомбите. Това е шансът ни. Не се изправяйте! — Заемам позиция за стрелба от едно коляно.
— По-добре да започнем с огън — казва Гейл.
Кимвам и измъквам една стрела от десния колчан. Ако пропуснем целта си, тези стрели ще паднат някъде — вероятно върху складовете от отсрещната страна на улицата. Един пожар може да бъде потушен, но щетите от експлозива може да се окажат непоправими.
Внезапно те се появяват в небето — на две пресечки от нас и на височина стотина метра. Седем малки бомбардировача във V-формация.
— Гъски! — изкрещявам на Гейл. Той разбира какво му казвам. През миграционния сезон, когато излизаме на лов за птици, сме разработили система как да си ги разпределяме, за да не се целим едновременно в едни и същи. Аз поемам задния край на буквата V, Гейл поема предния, и се редуваме да стреляме в птицата-водач. Няма време за повече обсъждане. Изчислявам предварението и пускам стрелата. Уцелвам вътрешното крило на единия и той избухва в пламъци. Гейл пропуска на косъм ховъркрафта-водач. На покрива на празния склад срещу нас избухват пламъци. Гейл изругава полугласно.
Ховъркрафтът, който уцелих, се отклонява от строя, но пуска бомбите си. Все пак той не изчезва. Не изчезва и един друг, който сигурно е ударен от оръдията. Пораженията сигурно пречат на камуфлажните щитове да се активират отново.
— Добър изстрел — казва Гейл.
— Дори не се целех в този — промърморвам. Целех се в самолета пред него. — По-бързи са, отколкото си мислим.
— Заемете позиции! — изкрещява Пейлър. Следващата вълна ховъркрафти вече се появява.
— Огънят не върши работа — казва Гейл. Кимвам и двамата зареждаме стрели с експлозивни върхове. Складовете отсреща и без друго изглеждат изоставени.
Докато ховъркрафтите безшумно се спускат, вземам друго решение.
— Ще се изправя — извиквам на Гейл и се надигам на крака. От тази позиция мога да бъда най-точна. Пускам стрелата по-рано и имам директно попадение в летящия начело ховъркрафт: експлозията пробива дупка в търбуха му. Гейл отнася опашката на втория. Ховъркрафтът се преобръща, разбива се на улицата и товарът му избухва в серия експлозии.
Без предупреждение се появява нова V-формация. Този път Гейл улучва директно водача. Аз отнасям с изстрел крилото на втория, той се завърта и се забива в другия зад него. Двата заедно се сблъскват на покрива на склада срещу болницата. Четвъртият пада, свален от пушечна стрелба.
— Е, добре, това е — казва Пейлър.