— Защо не ни разкажеш за последната нощ на арената? — предлага Цезар. — Така ще ни помогнеш да изясним някои неща.
Пийта кимва, но не бърза да отговори.
— Онази последна нощ… да ви разкажа за последната нощ… ами, преди всичко, трябва да си представите какво беше усещането да си на арената. Все едно, че си насекомо, захлупено под стъклена купа, изпълнена с парещ въздух. И навсякъде около теб — джунгла… зелена, жива, тиктакаща. Огромен часовник, който с всяко тиктакане отнема по малко от живота ти. Всеки час обещава нов ужас. Трябва да си представиш, че през последните два дни са загинали шестнайсет души, някои от тях — докато са те защитавали. При скоростта, с която вървят нещата, последните осем ще са мъртви до сутринта. Освен един. Победителят. И планът ти е това да не си ти.
При спомена се обливам в пот. Ръката ми се плъзва надолу по екрана и увисва безжизнено отстрани до тялото ми. Пийта няма нужда от художническа четка, за да рисува образи от Игрите. Служи си с думите също толкова добре.
— Щом излезеш на арената, всичко друго остава много далече — продължава той. — Всички хора и неща, които си обичал, на които си държал, почти престават да съществуват. Розовото небе, чудовищата в джунглата и трибутите, които искат кръвта ти, се превръщат в твоя крайна реалност, единствената, която някога е имала значение. Колкото и да ти е неприятно, ще се наложи да убиеш някого, защото на арената имаш право само на едно желание. И то ти струва много скъпо.
— Струва ти живота — казва Цезар.
— О, не. Струва ти много повече от живота. Да убиваш невинни хора? — казва Пийта. — Струва ти цялата ти същност.
— Цялата ти същност — повтаря Цезар тихо.
В стаята е настъпила тишина и усещам как тя се разпростира из Панем. Цяла нация, която се навежда към телевизионните си екрани. Защото никога досега никой не е говорил за това, какво е наистина да бъдеш на арената.
Пийта продължава:
— Затова се придържаш към желанието си. А в онази последна нощ, да, моето желание беше да спася Катнис. Но дори и без да знам за бунтовниците, не ми се струваше правилно. Всичко беше твърде сложно. Установих, че съжалявам, задето не избягах с нея, както ми предложи тя. Но на този етап вече нямаше как да се измъкна.
— Беше прекалено въвлечен в плана на Бийти да пуснете електричество през соленото езеро — казва Цезар.
— Прекалено зает да се преструвам на съюзник на останалите. Изобщо не биваше да ги оставя да ни разделят! — избухва Пийта. — Именно тогава я изгубих.
— Когато ти се отклони към дървото на мълнията, а тя и Джоана Мейсън занесоха кълбото жица долу до водата — уточнява Цезар.
— Не исках! — избухва развълнувано Пийта. — Но не можех да възразя на Бийти, без да покажа, че се готвим да престанем да бъдем съюзници. Когато прерязаха жицата, настъпи пълно безумие. Спомням си само откъслечни моменти. Как се опитвам да я намеря. Как гледам Брут да убива Чаф. Как самият аз убивам Брут. Знам, че тя ме викаше по име. После мълнията удари дървото, а силовото поле около арената… избухна.
— Катнис го взриви, Пийта — казва Цезар. — Гледал си репортажа.
— Тя не знаеше какво прави. Никой от нас не можеше да изпълнява плана на Бийти. Всички видяха как се чуди какво да прави с жицата — отвръща троснато Пийта.
— Добре. Просто изглежда подозрително — казва Цезар. — Сякаш през цялото време е била посветена в плана на бунтовниците.
Пийта става, навежда се към Цезар и стиска здраво ръкохватките на стола му:
— Така ли? А дали е било част от плана й Джоана почти да я убие? И електрическият шок да я парализира? Да задейства бомбардировките? — Той вече крещи. — Тя не знаеше, Цезар! Никой от нас не знаеше нищо друго — мъчехме се единствено да оцелеем взаимно!
Цезар слага ръка върху гърдите на Пийта с жест, с който едновременно се опитва да се предпази и да го утеши:
— Добре, Пийта. Вярвам ти.
— Добре. — Пийта се отдръпва от Цезар, прибира ръце, прокарва ги през косата си, разрошва грижливо оформените си руси къдрици. Отпуска се тежко назад в стола си и изглежда разстроен.
Цезар изчаква за миг, като наблюдава внимателно Пийта.
— А вашият ментор, Хеймич Абърнети?
Лицето на Пийта придобива сурово изражение:
— Не знам какво е знаел Хеймич.
— Възможно ли е да е бил част от конспирацията? — пита Цезар.
— Никога не го е споменавал — казва Пийта.
Цезар упорства.
— Какво ти подсказва сърцето?
— Че не биваше да му се доверявам — казва Пийта. — Това е всичко.
Не съм виждала Хеймич, откакто го нападнах на борда на ховъркрафта и оставих дълги следи от нокти по лицето му. Знам, че тук му е доста тежко. Окръг 13 строго забранява всякакво производство и консумация на алкохолни напитки и дори спиртът за разтривки в болницата се държи под ключ. Най-после Хеймич е принуден да остане трезвен, без тайни запаси или домашно приготвен алкохол, който да облекчи прехода му. Държат го в изолация, докато последиците от алкохола изчезнат напълно, тъй като са преценили, че не е за пред хора. Сигурно е мъчително, но престанах да изпитвам всякакво съчувствие към Хеймич, когато осъзнах как ни е измамил. Надявам се, че гледа предаването от Капитола сега, за да види, че Пийта също го е отхвърлил.