— Ще се срещнем с Аугуст — казах ѝ. — Такъв е планът ни.
Ева кимна и се отдалечи.
Лежах по гръб и си мислех за Аугуст, за сватбата ни и за голямото гнездо, което щяхме да направим за щъркелите в двора на къщата си, също като онова гнездо на покрива на плевника. Образите бяха толкова безметежни, толкова съвършени, че след малко се унесох в сън.
алфред
Привет, сладка Ханелоре!
Студът се задържа, но аз не се боя от температурата, която е минус петнайсет градуса. Миглите ми замръзват, когато изляза навън. Климатът, естествено, не е подходящ за жени с нежна кожа, ето защо предпочитам да си мисля, че ти си стоиш у дома и си переш чорапите или пълниш ваната.
Днес имам новина за теб. Одобрен съм да плавам на „Вилхелм Густлоф“ — най-внушителния кораб в пристанището! Той е огромен, дълъг е двеста и осем метра, висок е петдесет и шест метра и е само на осем години. Истински красавец. Първоначално е бил предназначен за ваканционни пътувания и притежава удобства, които според мен ще ти харесат — например плувен басейн, официална столова, бална зала и библиотека. Хей, а сега ще ти кажа нещо още по-вълнуващо — на кораба също така има кинотеатър, музикална зала, козметичен салон и палуба за разходки, изцяло остъклена. Представяш ли си? Всички каюти са еднакви, с изключение на луксозния апартамент на палуба „В“, който е запазен за фюрера. Вероятно по време на плаването ще получа покана да се настаня в него, но няма да я приема. Саможертви, Лоре. Всеки ден правя подобни саможертви, като разрешавам на другите хора да се хранят с моята лъжица.
Предполагам, че „Вилхелм Густлоф“ е бил много хубав, когато е бил круизен кораб, но сега е боядисан в тебеширеносиво за нуждите на армията.
Първоначално е действал като плаваща болница, но впоследствие е бил превърнат в база на една школа за подводничари. Както и да е, сега той е моят кораб.
Да, имам щастието да бъда привилегирован моряк, който ще плава на внушителен кораб, вместо да копае окопи за танкове, подобно на повечето момчета на моята възраст. В известен смисъл съм незаменим в бойната служба, ето защо трябва да приключвам. Накрая обаче ще ти съобщя най-впечатляващия факт — капацитетът на кораба е хиляда четиристотин шейсет и трима души, но, както разбрах, може би на борда му ще се качат две хиляди.
Представяш ли си, скъпа моя, твоят Алфред спасява живота на две хиляди души!
— Почисти ли тоалетните, Фрик?
— Още не съм — отвърнах.
флориан
Седях в ъгъла и наблюдавах. Хората не разполагаха с много храна, но си поделиха всичко, което имаха. Момченцето намери стар грамофон и го издърпа по пода близо до огъня. Намери и една плоча със запис на песента Davon geht die Welt nicht unter в изпълнение на Сара Леандер — многообещаваща шведска актриса и певица. Пускаха плочата отново и отново. Набитият обущар накара огромната жена да танцува с него. Беше добър танцьор за възрастта си, много по-добър от жената.
Спомних си, че бях танцувал с дъщерята на доктор Ланге. Той ме беше помолил да я придружа на два бала. За съжаление бях по-добър танцьор от нея и това я разгневи. Тя беше себелюбиво момиче с нос като клюн на кълвач.
Сестрата се приближи до мен.
— Чорбата е бобена, но е топла — каза ми и ми подаде купичката.
— Дай я на момичето — отвърнах.
— Тя вече яде от нея. Вземи я, утре ще се чувстваш по-слаб, ако не хапнеш нещо.
Поех купичката от ръцете ѝ.
Тя седна близо до мен, без да съм я канил.
— Чувала съм тази песен — изрече тихо. — Знам, че жената пее на немски, но не разбирам всички думи от текста.
Загребах с лъжицата от топлата супа и я поднесох към устата си.
— Тя казва, че това не е краят на света.
Сестрата сгъна крака под полата си и отпусна брадичка върху коленете си.
— Вече ще знам. Приятно ми е да слушам музика. В болницата понякога пускахме музика на пациентите. Войниците обичаха песента „Лили Марлен“. — Погледна ме и попита: — Чувал ли си я?
— Не — излъгах.
— Красива е. В нея се разказва за едно момче, което копнее да се види с любимата си.
Нямах намерение да я поправям, но песента се основаваше на едно стихотворение, написано от германски войник по време на Първата световна война. Войникът се срещал с момичето си под един уличен фенер. После заминал на фронта. Застанал до фенера пред казармата, той си спомня за своята Лили.
— Значи обичаш да танцуваш? — попита тя.
Това беше по-скоро коментар, отколкото въпрос.