„Тези ще бъдат по-ценни от кюлчета злато“, каза ми Яйсле.
Когато той отиде до тоалетната, реших, че няма да е зле да взема едно тесте от картите за идните поколения. Сигурен съм, че не би имал нищо против.
И така, скъпа моя, това са новините за деня. Надявам се, че тези важни подробности ще намалят напрежението, причинено от отсъствието ми.
Приключих с мисловното си писмо, но пропуснах един важен факт.
На „Густлоф“ имаше само дванайсет спасителни лодки. Останалите десет липсваха.
флориан
Клекнал до олтара на катедралата, наблюдавах внимателно полякинята. Тя ме търсеше. Когато си обърна главата на другата страна, бързо се отправих към тясното преддверие. Промъкнах се вътре и опрях гръб на миниатюрната врата, за да не може никой друг да влезе. Когато бях малко момче, веднъж се пъхнах в органа на една църква в Тилзит. Беше идеално скривалище. Още щом видях катедралата, органът се превърна в моята основна цел. Никой нямаше да ме безпокои, докато бях там, с изключение може би на отегчените деца, ако тръгнеха на разузнаване.
Тясното пространство почти не ми позволяваше да се движа, но това не ме притесняваше. Бях сам, защитен от студа и с една крачка по-близо до изпълнението на задачата, която си бях поставил. Наблюдавах групата иззад тръбите. Розовата шапка на полякинята подскачаше като яйце със захарна черупка сред стотиците посивели лица, които бяха толкова уморени и изпити, че изглеждаха като сварено месо. Медицинската сестра непрекъснато отглеждаше катедралата. Дали търсеше хора, които се нуждаеха от помощ? Или храна? Или може би мен? Опитвах се да се убедя, че това не ме засяга.
Възползвайки се от уединението, най-накрая можех да отворя раницата си. Извадих материалите за рисуване и бележника. Малката кутия си беше на мястото. Дали доктор Ланге вече беше надникнал в сандъка? Понякога, за да подхрани артистичната си еуфория, той отваряше един от сандъците и се наслаждаваше на някоя плоскост от ценната Кехлибарена стая, изпитвайки удоволствието, което би доставила бутилка превъзходно бренди на истинския ценител. Първоначално бях силно впечатлен от емоционалната му реакция. Мислех си, че това е страст към изкуството.
Но не беше. Оказа се, че алчността и властта го възбуждат по перверзен начин.
Създадена в Прусия и подарена на Петър Велики, Кехлибарената стая представляваше великолепна зала, облицована с кехлибар, скъпоценни камъни, злато и огледала. През 1941 година нацистите я откраднаха от Екатерининския дворец в Пушкин, близо до Ленинград. Опакована в двайсет и седем сандъка, тя беше апогеят на артистичните въжделения на Хитлер. Той беше работил усърдно върху стратегията за съхранението ѝ и след обстойно обсъждане на въпроса двайсет и седемте сандъка бяха докарани тайно в музея в Кьонигсбергския замък.
Доктор Ланге отговаряше за опазването ѝ.
Аз работех за доктор Ланге.
В световните артистични среди се твърдеше, че над Кехлибарената стая тегне проклятие. Доктор Ланге не искаше и да чуе за това. Той казваше, че тя е най-ценното съкровище в целия свят. Аз бях единственият, на когото беше разрешено да я докосва. Ланге ми даде чифт ръкавици, ушити специално за мен.
— В състояние ли си да проумееш какво имаме тук, Флориан? — удивляваше се той на искрящите скъпоценни камъни и златото, останал без дъх.
Когато руските войски наближиха града, доктор Ланге ме увери, че преместването на двайсет и седемте сандъка, съдържащи Кехлибарената стая, означава запазване на богатствата на райха. Всъщност обаче двамата с Кох имаха собствени планове. Те криеха съкровището с намерението да го присвоят и по този начин ме въвличаха в най-големия обир на всички времена. Ходовете им бяха хитро замислени и добре пресметнати — двамата щяха да разполагат с млад помощник-реставратор, несведущ по въпроса, който, ако се наложеше, впоследствие щеше да поеме вината.
След като запечатахме сандъците, за да ги преместим, забелязах, че един от тях се отличава от останалите.
— Защо този сандък е маркиран по различен начин? — попитах Ланге.
Той въобще не се поколеба да ми отговори.
— В него има една много малка кутия — прошепна. — Тя съдържа най-ценния предмет от Кехлибарената стая.
— Какво представлява този предмет?
— Миниатюрен кехлибарен лебед. — Ланге сложи ръка на гърдите си, всъщност върху сърцето си и добави: — Той е любимият предмет на фюрера.
Изкопахме таен бункер под замъка и заключихме сандъците в него. После аз боядисах каменния под, за да изглежда стар. Вратата към подземието беше замаскирана.