Валеше силен сняг, но ниските температури не ме притесняваха. Студът намаляваше риска от инфектиране на раната ми. И ме държеше нащрек.
— Бек! — извика войникът. — Тази е за теб.
Към прогнилия кей бързо се приближаваше малка лодка. Не казах нищо, само се обърнах и тръгнах към нея, а розовата шапка беше на няколко крачки зад мен.
Ако се наложеше да взема полякинята със себе си в лодката, щях да го направя. Тя щеше да се изгуби сред хаоса в Готенхафен. Сама трябваше да се справи с латвийските си документи и с бременността си. Обзе ме чувство на облекчение. Скоро отново щях да бъда сам. Тръгнах по кея и кимнах на лодкаря.
— Почакайте! — извика той. — Всичките ли?
Обърнах се и видях, че цялата група е застанала на кея зад мен. Момченцето се приближи, вдигна безухото зайче и ме попита дали може да дойде с мен в Готенхафен.
Очите на сестрата потърсиха моите. Да, задължен си ни, сякаш казваха.
алфред
Добър вечер, сладка Ханелоре,
Излязох да поема чист въздух на палубата на „Густлоф“. Макар че температурата е минус десет градуса по Целзий и вятърът вие, толкова е хубаво да можеш да дишаш свободно. Тук всички пушат. Знаеш колко ми пречи цигареният дим. Бих се разстроил силно, ако те видя да оскверняваш сладката си уста с подобна нечистотия, както постъпват толкова много млади момичета. Ти правила ли си го, Ханелоре? Не, разбира се.
От височината, на която се намира палубата, наблюдавам пристанището и околностите му. Там, долу, човешкото море наброява около трийсет хиляди души. А се говори, че операцията още не е започнала.
На пристанището ни правят компания няколко кораба. Виждам „Ханза“, търговски съдове, стари рибарски кораби, траулери и дори лодки, които са докарали бежанците от близката лагуна. Доколкото разбрах, „Густлоф“ ще отплава за германското пристанище Кил. Очаква се пътуването да продължи четирийсет и осем часа. Чудя се как ще се справи корабът с тежките атмосферни условия, като се има предвид, че е предназначен за безбурни пътешествия под слънчево небе и не е плавал от четири години.
Капитан Петерсен е един от нашите началници. Той е приятен белокос мъж на около шейсет и пет години. Голяма част от корабния личен състав слезе на брега, за да отбранява пристанището. Замести го хърватска палубна команда. Досадно е, когато трябва да се споделя всичко с персонала, но ти не се притеснявай за мен. Измислил съм хитра алтернатива. Днес поставих бележка върху вратата на една от тоалетните, в която пише, че съоръжението е негодно за употреба. Така че отсега нататък тя ще бъде единствено на мое разположение. Много хитро от страна на твоя Алфи.
В Германия някои хора не оценяваха интелигентността и способностите ми. Възприемаха ме като птичка с болно крило, която трябва да остане близо до гнездото си. Не знаеха каква е истината.
Напълно съм сигурен, че никой не е наясно с находчивостта и целите ми. Всички ще бъдат изненадани, Ханелоре. Войната е въпрос на дълг и вземане на решение. Както знаеш, аз вече съм се посветил на нея.
Да, животът може да бъде самотен за изключителния човек, скъпа. Ето защо аз ще изградя гнездото си и ще го застеля вместо с пера с мисли за теб.
йоана
Пристигнахме в Готенхафен по здрач. Лицата ни бяха почервенели от вятъра, който брулеше водата. На Емилия ѝ беше лошо почти през цялото време, докато пътувахме с лодката, но твърдеше, че се чувства добре. Лицето ѝ беше с цвят на слуз, когато слязохме на пристанището. Държеше се за ръкава на германеца, за да не залита. Трябваше да намерим някакво място, където да си почине, и нещо, с което да я нахраним.
От седмици се влачехме по пътищата, за да стигнем до пристанището. Нищо обаче не би могло да ни подготви за това, което заварихме там. Коне и всякакви други животни, изгубени или изоставени от собствениците си, бродеха безпомощно по улиците. Сиви камиони от снабдяването на военноморските сили профучаваха покрай нас. Кейовете бяха отрупани със сандъци, кутии, багаж и провизии.
— Мета! — изпищя една жена, която тичаше към нас, и ме хвана ме за ръката. — Моля ви, виждали ли сте моята Мета? Тя е само на пет години.
Друга плачеше, стиснала в ръце син вързоп:
— Пелената му е замръзнала. Да я дръпна ли? Дали няма да му смъкна кожата заедно с нея?
Хора крещяха, молеха се за храна и търсеха изгубените членове на семействата си.
— Мили Боже, вижте какво направи тази война! — измърмори Ева.