— Разбирам — отвърна Йоана. — Ще ти отнема не повече от минута. Би ли ми казал къде ще се извършва и кога ще започне регистрацията?
— А, да, това е въпросът на деня, нали? Регистрацията ще започне в седем часа в източната част на кея. Естествено, както сами виждате, има много кораби. Но онзи — той посочи към най-големия кораб в далечината — онзи, дами, е „Вилхелм Густлоф“. Това моят кораб.
Йоана огледа внимателно младия мъж.
— Моля да ме извиниш за въпроса, но какво се е случило с ръцете ти?
Той си пъхна ръцете в джобовете.
— О, нищо. Просто кожата е леко раздразнена. Риск, на който е изложен всеки моряк. Малка жертва в името на Германия.
Ева завъртя очи.
— Имам мехлем, който ще предпази ръцете ти и ще успокои сърбежа — каза Йоана.
Морякът сведе очи и измърмори нещо.
— Мога да ти окажа медицинска помощ. Преди работех в една болница.
Очите на моряка светнаха.
— Зачислена ли сте на някой кораб? — попита той.
— Не, затова искам да разбера къде ще се извършва регистрацията — отвърна Йоана.
— Ами тогава можете да смятате, че днес щастието ви се е усмихнало, фройлайн. Чакаме да пристигне конвой от санитарни влакове и полеви линейки. Ще качваме ранените на „Густлоф“. Разполагаме само с един лекар. Той идва насам. Ще ви запозная с него.
Щастието не се беше усмихнало на Йоана. Беше се усмихнало на мен. Този мъж беше пълен глупак. Показах се иззад полякинята, готов да изиграя своя ход, но Йоана ме изпревари:
— О, Боже! Благодаря ти, моряко. Аз обаче водя няколко важни пациенти, за които полагам грижи. Трябва да ги взема със себе си на кораба.
— Ако документите им са редовни, можем да подадем молба. Естествено, ранените войници и членовете на партията ще бъдат качени първи на кораба. Но, както разбрах, ще евакуираме и много красиви дами… такива като вас.
Морякът се усмихна странно на Йоана, а горната му устна се изви нагоре, разкривайки пожълтелите му зъби.
Раздразнена, Ева се обърна към мен:
— Няма ли някой по-свестен от него? Съжалявам, но няма да поверя бъдещето си на този лигльо.
алфред
Съдбата ми се беше усмихнала. Бях попаднал на квалифицирана сестра само няколко минути преди да пристигнат влаковете с обезобразените войници.
Хванах младата жена за ръкава и я повлякох през тълпата.
— Доктор Рихтер! — изкрещях през пълчищата от хора. — Доктор Рихтер! Намерих ви медицинска сестра.
Бутнах момичето към лекаря. Тя едва не се строполи върху него.
— Спри веднага! Какво правиш? — извика ми лекарят и подаде ръка на сестрата, за да ѝ помогне да се задържи на крака.
— Извинявайте, господине — каза момичето. — Този моряк смята, че може би се нуждаете от подкрепление. — Извади документите си и ги подаде на лекаря. — Бях асистентка на един хирург в Инстербург. Към документите ми има прикрепена препоръка.
— Асистентка на хирург — ухилих се аз. — Ценна квалификация.
Лекарят бързо прегледа документите ѝ.
— Регистрирахте ли се? — попита.
— Още не съм, господине — отвърна тя.
— Очаквам конвой от ранени. Нямаме място за всички. Нужно е незабавно да бъде оценено състоянието на всеки един от тях. Тези, които са достатъчно силни, за да издържат по време на пътуването, ще бъдат качени на корабите.
— Пътувам с пациенти, които трябва да бъдат превозени с предимство — обясни му сестрата. — Водя една бременна жена, която…
— Имате ли опит като акушерка? — прекъсна я лекарят.
— Да.
Той ѝ върна документите.
— Тогава ще ми помагате. Ще ви регистрирам за „Густлоф“, след като прегледаме ранените.
— А моите пациенти, господине? — попита Йоана.
Лекарят стана раздразнителен.
— Нямам време — изрече и после погледна към мен. — А ти? Нали ти доведе сестрата? Как се казваш?
— Фрик, господине.
— Заведи хората ѝ да се регистрират. Може би на някой от корабите ще се намери място за тях.
Сестрата извади слушалка от чантата си и я сложи на врата си.
Лекарят ми кимна:
— Благодаря ти, Фрик.
— Радвам се, че можах да помогна.
Чувствах се горд и удовлетворен. Винаги когато му се удадеше възможност, Алфред Фрик доказваше, че е на висотата на положението и извършваше геройски дела.
йоана
Донякъде бях привлечена от предложението на лекаря и от възможността да помогна на пристигащите пациенти. Не ми се искаше обаче да оставя групата.
— Върви, скъпа моя — подкани ме поетът на обувките. — Помогни на хората, ако можеш. Този млад моряк ще ни заведе да се регистрираме. Ще се върнем и ще те намерим.