— Мадам — обърна се Алфред към обляната в сълзи жена зад нас, — какво става?
— Нищо — отвърна жената и притисна вързопа към гърдите си. — Тя спи.
— Болно ли е детето? — попита той. — Преносителите на зарази няма да бъдат регистрирани.
Жената започна да хлипа.
— Не, тя не е болна. Тя спи.
Алфред застана пред жената, отметна одеялото и се усмихна презрително.
— Тя не спи. Мъртва е! Офицер, това дете е умряло.
Морякът се взираше като хипнотизиран в мъртвото бебе.
Мъката на майката беше изцедила силите ѝ. Тялото ѝ трепереше, говореше задавено:
— Не. Моля ви. Тя спи. Заклевам се. Не ми я отнемайте.
Офицерът подсвирна на един от охранителите и му направи знак да се приближи.
Жената хлипаше и стискаше здраво вързопа.
— Не! Моля ви. Не мога да я оставя тук. Не ми отнемайте бебето. Моля ви, не ми отнемайте бебето!
Настъпи суматоха.
Обущарят се обърна към мен. Очите му бяха пълни със сълзи.
— Виждаш ли, скъпа моя? Някои мисли са много мъдри: „Плачех, защото нямах обувки, докато не срещнах един човек, който нямаш крака“.
Престорих се, че започвам да раждам, извиках и се свлякох на колене върху кея.
алфред
Здравей, моя Ханелоре,
Денят е много изморителен, а едва е започнал. Макар и да не е за вярване, намерих медицинска сестра за нашия корабен лекар, доктор Рихтер. Задачата беше непосилна, но както в много други случаи, направих невъзможното възможно.
Първата ми задача беше да регистрирам пациентите на медицинската сестра за „Густлоф“. Групата се състоеше от стар обущар (грозните кокалчета на пръстите му събудиха дълбоко състрадание у мен), малко момче и млада бременна латвийка, която говореше ужасен немски, но притежаваше одобрените от райха отличителни белези. Още веднъж извадих меча си и постлах пелерината си в името на Германия, помагайки на жената да намери пътя към избавлението. Поредната душа, спасена за отечеството!
Сутринта се случи още нещо изумително. Ангажирах се да помогна на един млад партиен деец за изпълнението на отговорна мисия, възложена му лично от гаулайтер Кох. Може би не си наясно относно важната роля на Кох във войната. Той е местният лидер на нацистката партия, втори по ранг след Хитлер в този район. Кох успешно унищожи Украйна. Този мъж притежава подписани от самия Кох документи, които удостоверяват, че е куриер, пренасящ ценна за райха вещ. Аз, естествено, действам напълно дискретно, без да споменавам за него пред когото и да било. В крайна сметка вероятно ще ми се удаде случай да се срещна лично с Кох.
Списъкът ми с героични дела нараства толкова бързо, че вече съм им изгубил бройката. В момента са наслаждавам на тишината в личната си тоалетна и изготвям стратегия за следващото си начинание. Дългът ме зове, тъй като младият деец очаква от мен да му окажа помощ. Трябва да бъда в отлична форма за изпълнението на тази задача.
Беше толкова приятно и топло в тоалетната. Реших да остана там още малко.
йоана
Само за няколко часа тълпите в Готенхафен бяха станали двойно повече. Слушалката на врата ми ме бавеше, докато вървях. Щом я видеха, хората излизаха тичешком от бомбардираните сгради и от кратерите и ме молеха за помощ и лекарства. Опитах се да направя нещо за една жена, чието лице беше посиняло от измръзването.
— Преди бях красива — прошепна тя с празен поглед.
— Белезите ще изчезнат — успокоих я.
— Може ли да ми дадете една цигара?
Поклатих глава и отвърнах:
— Нямам цигари.
Цигарите бяха по-ценни от златото.
Пръстите на жената галеха напуканата, потъмняла кожа на брадичката ѝ.
— Сега съм толкова грозна. Имате ли една цигара? — попита отново тя.
Прибрах слушалката в чантата си и продължих да си проправям път към пристанището през човешкия мравуняк. В джоба си имах пропуск, осигурен от доктор Рихтер. Къде беше нашата група? Дали морякът ги беше регистрирал? Ако Емилия имаше някакъв проблем, трябваше да ѝ помогна.
— Йоана!
Главата на Ева стърчеше в тълпата. Тя тръгна към мен. Беше сама.
— Къде са останалите? — попитах я.
— Не съм ги виждала.
— Не се ли регистрира заедно с тях?
— Не — отвърна тя. — Извървях стотици километри зад онази каруца. Сребърните прибори и съдовете ми са в нея. Съжалявам, но няма да позволя на някое селско семейство да офейка с всички тези ценности.
— Ева, няма време. Руснаците са наблизо. Всеки момент може да нахлуят в пристанището.