Нямам търпение след това първо плаване да се завърна в своя роден край. Провинция Източна Прусия е доста особена. Самите източнопрусаци са съвсем различни от германците, които познаваме.
Част от пруската земеделска класа в момента се придвижва към пристанището. Един пруски моряк ми каза, че семейството му няма да дойде тук. Близките му отказвали да напуснат имението си. Погрижили се обаче за безопасността на служителите си, като ги изпратили на пристанището, за да могат да се качат на някой кораб. Членовете на семейството си изкопали гробове в градината. Решили, че ако пристигнат руснаците, ще влязат в кашите трапове и ще отнемат собствения си живот. Представяш ли си? Фюрерът им предоставя възможност да се евакуират, а те не желаят да изоставят земите си. Поведението им не свидетелства за акт на саможертва, а за глупост. Ужасно се дразня, но в същото време изпитвам задоволство от мисълта, че ще легнат в студената земя.
йоана
Усещането при допира на топлата кърпа до лицето ми беше великолепно. На „Вилхелм Густлоф“ имаше петдесет бани, сто душа и сто четирийсет и пет тоалетни. Доктор Рихтер ми даде бяла престилка и ми предложи да се „освежа“.
Уплаших се от образа на жената в огледалото, особено след като осъзнах, че това съм аз. Лицето ми беше покрито със слой от спечени сажди, а тъгата, породена от нещата, които бях видяла, беше очертала тъмни кръгове около очите ми. Бях живяла на тази земя двайсет и една години, но последните няколко месеца бяха достатъчни, за да ме променят до неузнаваемост. Изстъргах засъхналата под ноктите ми кръв и мръсотия, мислейки си, че никога няма да мога да отмия разкаянието. Докато помагах на хората и ги лекувах, успявах да отвличам вниманието си от лошите мисли. Но какво щях да правя с Емилия? В уединението на банята, сама и невидима за околните, товарът на болезнените преживявания ме смазваше. Страдах за семейството си, питах се каква ще бъде съдбата на страната ми и се страхувах за своята братовчедка Лина.
Оцеляването ми си имаше цена: моята вина.
Вилнюс, Каунас, Биржай — родното ми място. Какво ли преживяваше литовският народ? Копнеех да говоря на литовски вместо на немски. Да пея литовски песни. Бях принудена да оставя всичко, което обичах.
Някой почука на вратата. Не отговорих. Нямах желание да изляза от малката стоманена баня. Исках да стоя заключена, далече от болката и разрушението. Не исках да бъда силна. Не исках да бъда „умното момиче“. Бях много уморена. Исках просто всичко това да свърши.
В ума ми изплуваха четирите ужасни години.
Разплаках се.
флориан
Мастилото беше изсъхнало. Прибрах четките и другите материали в кожения калъф и го върнах обратно в раницата. Записах си някои неща в бележника, където се бях упражнявал, преди да направя фалшификата.
Имах две възможности.
Можех да се кача рано на кораба и да рискувам офицерите да разгледат внимателно пропуска и документите ми. Или да изчакам, докато корабът се напълни, и да се присъединя към последните пътници. Надявах се, че ако избързам, ще намеря място, където да се скрия. И да поспя. Вероятно обаче щях да имам нужда от помощта на моряка, който бях срещнал по-рано през деня. Струваше ли си да рискувам?
Погледнах пропуска. Фалшификатът беше отличен. Заля ме вълна от адреналин. Исках колкото е възможно по-скоро да премина с него през контролно-пропускателния пункт на пристанището. Дали щях да успея да се кача на кораба, или щяха да ме арестуват още на трапа?
Навярно Хитлер щеше да загуби войната, но нямаше да се откаже от предметите на изкуството, които беше откраднал. Особено от Кехлибарената стая.
— Фюрерът е талантлив акварелист. Кандидатства в едно училище по изобразително изкуство — доктор Ланге сниши глас, — но не го приеха. О, колко ще съжаляват за това!
И така, вместо да създава или да колекционира произведения на изкуството, Хитлер ги крадеше. Бяха съставени дебели албуми с фотографии и списъци на предметите, които си беше набелязал да изложи в своя музей. Два от тях бяха доставени на доктор Ланге. Някои от творбите бяха собственост на еврейски семейства. Други, като картината на Юлиан Фалат, бяха част от колекциите на различни музеи. Музеят „Нарториски“ в Краков беше плячкосан. Шедьоври на Да Винчи, Рембранд и Рафаел сега висяха по стените в апартаментите на нацистки функционери.
Други откраднати произведения бяха скрити в солни мини, изоставени фабрики, разрушени замъци и подземия на музеи. Според доктор Ланге само от Полша към Германия щяха да бъдат „пренасочени“ над петдесет хиляди произведения на изкуството. Той смяташе, че в това няма нищо нередно.