Той обаче не беше глупак.
Офицерът наближаваше трийсетте, беше рус, със светла, добила почти восъчен оттенък кожа. Приличаше на високо ценените от Хитлер арийци от пропагандните плакати. Облегна се назад и залюля на стола облеченото си в дълга мушама тяло, наслаждавайки се на своята сила и власт. До него бяха застанали двама войници. Те го слушаха внимателно и се смееха, когато от тях се очакваше подобна реакция. Приближих се до масата и оставих куфара до краката си. Раницата висеше на гърба ми. В нея имаше пистолети, патрони и материали за изготвяне на фалшификати. Бележникът ми и любимото съкровище на фюрера, кехлибареният лебед, също бяха вътре.
Русият офицер се наклони напред. Столът му изтропа върху кея.
— Документите.
Подадох му личната карта и пропуска си.
— Какво има в куфара? — попита той.
— Куфарът не е мой. Нося го, за да го предам на медицинската си сестра, която е на борда на кораба. Неин е.
— На медицинската си сестра? Мили Боже, вие имате лична медицинска сестра? — Погледна към войника от дясната си страна. — Той си има лична медицинска сестра.
— Хващам се на бас, че е така — отвърна войникът и се засмя.
— Изглежда, наистина се нуждаете от сестра. — Офицерът зад масата посочи с молива си към окървавената ми риза. — Покажете ми.
— Моля?
— Нека да видим тази сериозна рана, която се нуждае от лична медицинска сестра. Мисля, че и аз бих искал се сдобия с медицинска сестра, и трябва да разбера какви са условията, за да я получа.
Бързо вдигнах ризата си и открих дълбоката рана. Офицерът се намръщи.
— Изглежда зле. Кожата почти е покрила шевовете. Може би вече е твърде късно да бъдат свалени конците. Как се казва сестрата, за която твърдите, че вече е на кораба?
Колебаех се. Не беше справедливо. Не исках да я замесвам.
— Йоана Вилкас — отвърнах тихо.
Другите двама войници подсвирнаха.
— Литвинка — каза единият.
— Какво?
Не разбрах какво имаше предвид войникът.
Офицерът се засмя.
— Това е прякорът на красивата литовка — вашата медицинска сестра. Жените представляват малка част от персонала на кораба, ето защо решихме да им измислим имена. — Той се облегна назад на стола си. — Мисля, че нещо липсва.
По челото ми изби пот.
— Притежавате документи на цивилно лице и се опитвате да се качите на кораба. Всъщност обаче сте здрав млад мъж, който би могъл да служи на райха.
Наведох се напред и се взрях в него.
— Аз служа на райха — отвърнах, извадих още няколко листа от джоба на палтото си и ги хвърлих на масата.
Офицерът се засмя и заговори на войниците:
— Хайде да видим, братлета. — Имаме… официално медицинско свидетелство, подписано от Литвинка. Колко е красив подписът ѝ! Шрапнел. О, и не чува с едното ухо. Така е по-удобно. А сега да видим какви други любовни писма притежава. — Разгъна дебелия бежов лист, видя печата в началото му и млъкна. Прочете писмото и ме погледна гневно. — Когато някой ви поиска документите, трябва да покажете всичките си документи.
Натрупаната през последните години ярост се отприщи в мен. Наведох се над масата, подобно на бойлер, който всеки момент щеше да гръмне.
— С удоволствие ще кажа на гаулайтер Кох, че неоснователно сте задържали ранения му куриер на студа, забавяйки изпълнението на мисията му и оспорвайки необходимостта от сестринските грижи, разпоредени лично от него. Напоследък Кох не е в настроение да прощава.
Офицерът на свой ред се взря в мен. Изгаряше от желание да прескочи масата и да ми налети. Част от мен се надяваше, че ще стигнем до размяна на юмруци. Искаше ми се да размажа този рус идиот. Той бутна купчината от документи към мен и посочи с глава към трапа.
Адреналинът бушуваше във вените ми. Желанието ми да му избия зъбите беше по-силно от желанието ми да се кача на кораба. Прибрах документите и си закопчах палтото.
— Поздравете Литвинка от нас — каза той, а после ме посочи на застаналия до трапа охранител. — Този мъж отива в лазарета.
Усещах как очите му следват стъпките ми, докато изкачвах трапа и стъпвах на борда на кораба.
алфред
Давах си сметка, че изпълнението на молба, отправена от жена, влияе на чувствата ѝ и дава преднина на мъжа. Сърцето на Ханелоре винаги се размекваше, когато ѝ носех бонбони или метях тротоара. Да, ако исках да хвана на въдицата си красивата медицинска сестра, трябваше да изпълня молбата ѝ. Щях да намеря младия деец.