Обикалях из залите и търсех високия единак. Ако беше на кораба, щях лесно да го намеря, защото на борда му едва ли се бяха качили много мъже на неговата възраст в цивилни дрехи.
— Фрик — извика ме един от моряк от групата, която идваше насреща ми, — нужен си ни да раздаваш спасителни жилетки.
Вдигнах ръка в знак на протест.
— Моите извинения, господа. В момента изпълнявам важна задача.
— Bettnasser — отвърна морякът и всички се засмяха.
Тъпанар.
Почесах си ръцете. Щяха да съжаляват за смеха си. Щяха много да съжаляват.
По радиоуредбата на кораба непрекъснато се излъчваха съобщения. Обаждаха се пътници за изгубени и намерени деца и вещи. Предупреждаваха, че пушенето в каютите е забранено. Напомняха, че спасителните пояси трябва да се носят непрекъснато.
След като обиколих няколко пъти кораба, почувствах тялото и ума си изпълнени с енергия. Вероятно имаше полза от програма за физическа подготовка, препоръчвана от военните. Докато правех завой на горната палуба за разходки, видях стареца и момченцето. Момченцето се трудеше усърдно. Лъскаше обувки и изкарваше по някоя монета.
— Здравейте! Търся младия мъж от киното. Виждали ли сте го някъде?
Очите на стареца се свиха във враждебни цепки. Погледна към ботушите ми и каза:
— Видях те да го правиш, да знаеш.
— Да правя какво? — отвърнах.
Дали ме беше видял, когато откраднах кристалната пеперуда?
— Ритна онова нещастно куче.
— О, това ли било! — въздъхнах облекчено. — Нашият фюрер би ти напомнил, че няма смисъл да се подкрепят слабите и сакатите. В природата по-слабите индивиди просто умират. — Наведох се към стареца, изучавайки лицето му. — Струва ми се, че може и ти да бъдеш окачествен като слаб човек. А сега ми кажи дали си виждал мъжа от киното.
— Каква работа имаш с него? Трябваше да изчака да му бъде направена допълнителна проверка.
— Допълнителна проверка, правилно. Трябва да бъдем много внимателни. Не можем да допуснем на кораба да се качат отрепки и дезертьори — заявих.
Оставих ги да развиват обущарската си дейност и слязох до трапа.
— Изпратиха ме да потърся един цивилен младеж, който току-що се е качил на кораба. Висок, с кестенява коса.
— Преди малко насочихме мъж, който отговаря на описанията ти, към лазарета. Може би е твоят човек?
Изтичах до най-близкото стълбище. Зърнах дееца и го извиках. Той спря и аз се изкачих по стъпалата до него. Изглеждаше искрено щастлив да ме види.
— Тъкмо те търсех — каза ми.
Потупа ме по рамото и двамата продължихме нагоре по стъпалата.
йоана
Държах малкия вързоп до Емилия с надеждата, че тя ще погледне към детето. Доктор Вент, новият лекар, се приближи до мен.
— Йоана, един моряк пита за вас. Изглежда… нетърпелив. Излязох навън. Пак този Алфред. Той се ухили и посочи напред:
— Последвайте ме.
Нямаше ли работа този човек?
— Алфред, не мога да дойда с теб. Много съм заета.
— Хайде, тръгвайте.
Стана ми жал за моряка. Бях срещала момчета като него в училище. Те отчаяно се стремяха да се държат като мъже, но им пречеше собственият им ум. Момичетата се шегуваха по техен адрес, като казваха, че на кравите им пресъхва млякото от тях.
Алфред спря пред лазарета и замахна широко с ръка.
— Искайте, и ще ви се даде.
Стомахът ми се преобърна. На една койка в ъгъла седеше Флориан. Куфарът ми беше до краката му. Опитах се да скрия вълнението си.
— Куфарът ми. Благодаря ти, Флориан.
Алфред ме погледна и вдигна вежди.
— И?
— Благодаря ти, Алфред — отвърнах.
Алфред стоеше неподвижно — веждите му все още бяха вдигнати — и се взираше в мен.
Флориан му кимна, отпращайки го мълчаливо.
— Благодаря ти още веднъж.
— Моля — отвърна Алфред. — Трябва да се залавям за работа. Много съм зает — заяви и излезе от лазарета.
Приближих се към ъгъла през редиците от легла с ранени войници.
— Ти успя — изрекох.
Не можах да сдържа усмивката си.
— Едва не се провалих. На кея има един нацист, който не ме харесва особено.
— Донесъл си куфара ми. Значи си срещнал Ева? А какво стана с поета и момченцето?
— На борда са. Ева е на „Ханза“. Поръча ми да ти кажа „довиждане“. — Флориан се размърда, погледна ме, пресегна се и ме докосна по ръката. — Добре ли си?
Кимнах.
— Може ли да свалиш тези шевове?
Отидох до масата, за да взема необходимите инструменти. Стана ми мъчно за Ева. Не ни беше дадена възможност да се сбогуваме както трябва.