Коридорът се препълни с пристигащите пътници. Завих към остъклената палуба за разходки. Ледени съзвездия обточваха ръбовете на прозореца. Доближих пръстите си до студеното стъкло и се взрях с празен поглед през него. Всички ме смятаха за умно момиче. Какво правех? Той беше по-млад от мен. Не знаех нищо за него. Очевидно вършеше нещо нередно. Но след като беше толкова нежен към бебето, толкова мил с Емилия, дали би могъл да бъде лош човек?
Целунах го заради Емилия.
Съвестта ми потропваше по външната страна на стъклото.
Или може би го целунах, защото исках да го направя.
И, мили Боже, целувката изобщо не приличаше на дъвчене на твърди солени бисквити.
Обърнах се кръгом и се облегнах на прозореца. Януарският мраз проникна през стъклото и през блузата ми. За първи път от много време тялото ми беше по-топло от въздуха навън.
Някои от пътниците бяха видимо облекчени и възбудени от факта, че са на борда. Други бяха нервни, стрелкаха се насам-натам като затворени в клетка птици. Аз бях от групата на хората, които изпитваха облекчение. Бях извадила голям късмет, попадайки на такъв голям кораб. Харесваше ми огромният „Густлоф“ с дебелите си стоманени стени и просторните палуби. Доктор Рихтер ми беше казал, че корабът е само на осем години и не е плавал от четири години. Тъй като не беше правил много курсове, състоянието му беше отлично. Пътуването до Кил щеше да трае само четирийсет и осем часа. После щях да се кача на влака и най-накрая да се събера отново с мама.
Толкова много промени бяха настъпили, след като напуснах Литва. Мама каза, че баща ми и брат ми може би се сражават в гората. Дали щяха да оцелеят в подземните бункери? „Густлоф“ беше моят бункер. Въздъхнах дълбоко. Толкова много битки и тревоги. Дали всичко това някога щеше да има край?
алфред
Здравей, моя пеперудо,
Знам, че раздялата е тежка и ти сигурно се чувстваш потисната, защото трябва да летиш сама. Скоро обаче нашата велика страна ще победи и преданите воини ще застанат на пиедестала на славата. Денят наближава.
С облекчение ти съобщавам, че качването на пътниците на кораба върви с пълна пара и че аз съм на топло. Някои от другите моряци трябваше да пренасят спасителни лодки в кучешкия студ. Чудя се откъде намериха толкова много лодки.
Уведомиха ни, че ще трябва да качим още много хора, но нямам представа къде ще ги настаним. Каютите на горните палуби са за привилегированите пътници, а бежанците с охота се разположиха върху дюшеците. Корабът още не е потеглил, а някои от пътниците са си сложили спасителни жилетки. Изглеждат много глупаво.
„Вилхелм Густлоф“ сега представлява един жив, дишащ град. Предприемчивостта е в ход. Хората разменят вещите си, а някакъв обущар и чиракът му поправят обувки на горната палуба за разходки. Събрали са доста монети като отплата за усилията си.
Убеден съм, че се чудиш как се развиват нещата, за които ти споменах в едно от предишните си писма. Приятелството ми с младия деец се задълбочава. Двамата водим важни разговори на всякакви теми. Уви, аз вече не съм онова момче, на което ти махаше от ъгъла на училищния двор. Сега съм мъж в униформа.
С всеки изминал ден усещам, че предаността ми към нашата страна и към нашия фюрер става по-силна, Ханелоре. Ето защо помогнах на дееца да си намери тайно място на борда и по този начин му съдействах за изпълнението на мисията му. Той до такава степен ми беше благодарен, че още веднъж спомена, че когато пристигане в Кил, веднага ще ме препоръча за награждаване с медал за храброст. Просто още един, който ще добавя към купчината, но все пак ценен за мен. В крайна сметка всичко, което постигам, всичко, което правя, е за теб. За теб и за Германия. И ти, естествено, знаеш това, нали, Лоре?
емилия
Мъничкото бебе се гушеше в прегръдките ми. Рицарят каза, че тя е част от мама, част от татко, част от мен. След като беше част от нас, искаше ми се да познава нашия град Лвов, да познава Полша. Докато гледах детето, изведнъж зажадувах за страната си, за дебелите ѝ пчели, носещи нектар от цветчетата на ябълките, и за птиците, пеещи в лешниковите храсти.
Как би могла да различи истините от лъжите? Щеше ли да повярва, че поляци, евреи, украинци, арменци и унгарци живееха заедно в мир в Лвов преди войната? Че често правех чай и понички с Рахел и Хелън в нашата кухня?
Исках тя да познава нашата храна. Колко ми липсваше докосването до посипаното с брашно тесто. Липсваше ми подхвърлянето на палачинките в тигана и пъстрата палитра от плодове и зеленчуци, затворени в буркани върху лавиците. Войната беше изсмукала цветовете, оставяйки единствено вихрушка от сивота.