Тя се завъртя към мен и изкрещя злобно:
— Баща ти е мъртъв. Защо според теб съм толкова ядосана?
Мъртъв.
Думите ѝ ме стегнаха за гърлото, изтъркаляха се към гръкляна и ми изкараха въздуха от дробовете.
— Това не е вярно — прошепнах. — Не говорете така, моля ви.
Това не можеше да бъде вярно.
Аугуст се приближи и застана до мен.
— Не е вярно, разбира се. — Дръпна ме за ръката и хвърли гневен поглед на майка си. — Хайде, ела с мен, Емилия, да накъсаме розови листенца за сладкото.
Страхът отново започна да ме дълбае отвътре. Бебето се размърда в ръцете ми. Погледнах към нея. Главичката ѝ подскочи, сякаш ми кимна. А после очите ни се срещнаха. Благият ѝ поглед ми подейства успокояващо. Раменете ми се отпуснаха и страхът изчезна.
Обущарят влезе в родилното отделение. Беше останал без дъх.
— Трябва да ме изчакваш, Клаус. Тези стари пръчки вече не могат да се движат бързо. — Видя бебето и бързо вдигна ръце към лицето си. — Погледнете я само! Боже мой! Истинско чудо!
— Красива е, нали? — обърна се към него Йоана.
— Красиво е това — отвърна старецът, — че тя надви войната. Преживяхме какво ли не по пътя насам. Ингрид пропадна под леда, смъртта и разрухата ни следваха навсякъде. Вижте какво става на този кей. Всички са обхванати от безумно отчаяние. Руснаците вече са съвсем близо. — Пристъпи напред и посочи към бебето. — И сред целия този ужас животът е заплюл смъртта в лицето. Трябва да ѝ намерим обувки.
алфред
Скъпа Ханелоре,
Нощта се спуска над пристанището. Седя и разсъждавам върху всичко, което се случи напоследък. Не бива да допускаш поетичните ми излияния да те подвеждат. Аз не съм само наблюдател. Аз съм мислител, Лоре, и често потъвам в размисли. В момента правя услуга на един човек, чиято мисия е изключително отговорна. Между нас царят доверие и разбирателство. Двамата имаме сходни схващания по широк кръг от въпроси. Тази вечер обсъждахме лоялността. Уверих го в предаността си към борбата на Германия. Признах му също така, че в миналото съм изпитвал състрадание към нисшите раси. Бъди сигурна, че вече се опитвам да изкореня всякакви подобни чувства. Давам си сметка, че те представляват слабост и трябва да бъдат изскубани от градината. Ние сме добри германци. Получили сме това право по рождение. И като добри германци сме длъжни да пресеем пясъка, да извлечем от него златото и да го използваме за укрепване на гръбнака на нацията.
Предполагам, че и ти имаш своите моменти на слабост? Спомням си как въздишаше дълбоко и ми се възхищаваше, докато метях тротоара пред вашата къща. О, да, скъпа моя, това никога не убягваше от погледа ми. Много по-бдителен съм от онези натрапници от „Хитлеровата младеж“.
Признавам, Лоре, че бях изненадан, когато мама се възпротиви на намерението ми да стана член на тази организация. Баща ми се срамуваше от факта, че според нея не съм готов да се присъединя към останалите. Боеше се от последиците. След време обаче започнах да се отегчавам от тези нахални момчета и осъзнах, че съм предопределен за нещо много по-важно. Въпреки че изминаха почти пет години, преди да постъпя в армията, най-накрая открих призванието си тук, в Готенхафен. В крайна сметка качествата ми бяха оценени подобаващо от една сродна душа — от този деец с непоклатим кураж. Да, трудно е да се опише колко удовлетворен се чувства човек, след като е открил себе си.
На малцина им се удава подобна възможност. Аз съм един от тях.
Сега разбирам какво означава да изпитваш чувство на превъзходство над останалите. И много ми харесва.
флориан
От устата ми излизаше пара. Червата ми къркореха. Мислех си за топлата ни кухня у дома в Тилзит, за подрънкването на капаците на тенджерите върху печката и за смеха на сестра ми, отекващ в къщата.
След като майка ми почина от туберкулоза, най-голямата грижа на баща ми беше Ани.
— Как ще отгледам и възпитам момичето сам? — питаше се той.
Ани беше на тринайсет години, когато я видях за последен път. Вече наближаваше шестнайсет. Дали щях да я позная, ако я срещнех на улицата? Къде беше тя в момента и какво беше преживяла?
Вратата изскърца.
— Някой да е гладен там, горе? — изкрещя гласът откъм основата на стълбата.
Какъв идиот.
— Ш-ш-шт — напомних му отново да говори по-тихо.
— О, да, трябва да се държим потайно. — Морякът се изкачи по стъпалата. — Чувствам, че тялото ми е станало по-отзивчиво — обяви той. — Превърнах физическите упражнения в свой приоритет и вече виждам резултата. Всъщност смятам, че те се отразяват благоприятно върху ръцете ми, които започват да оздравяват.