Нямах желание да си спомням как изглеждат покритите му със съсиреци длани.
— Какво ми носиш за ядене? — попитах.
Той свали ремъка от рамото си и ми подаде манерката ми. От дълго време не я бях усещал толкова тежка.
— Благодаря ти.
Веднага надигнах манерката към устата си. После той извади от пазвата си дебела филия хляб заедно с парче месо, обвито в хартия.
— Повечето от пътниците ядат грахова супа, но тя е доста трудна за носене — обясни.
— Кога тръгваме? — попитах.
— Носи се слух, че ще отплаваме всеки момент.
В далечината прогърмя оръдеен изстрел. Морякът потрепери и се притисна до стената на комина.
— Все още се намират на мили от нас — казах му. — Но напредват.
Представих си картите на баща си. Виждах пълчища от руснаци, които нахлуват в Източна Прусия и се отправят към брега на Балтийско море, смазвайки по пътя си германския Вермахт и всички нас.
Морякът се почеса по китката.
— Може ли да ви попитам дали боравите добре с оръжие?
Кимнах.
— А ти?
— Аз боравя по-добре с ума си — отвърна той. — Може да се каже, че съм човек, известен във философските кръгове като „мислител“. Предпочитам да улавям всички ракурси ментално. Следя процесите много внимателно. Аз съм наблюдател.
— Понякога обаче няма време за мислене. Трябва просто да се действа.
— Моите уважения, но аз, разбира се, въобще не съм съгласен с вас. Много хора действат инстинктивно, което според мен е неправилно. Водени от инстинкта си, ние се поддаваме на слабостите и емоциите си. Винаги е по-добре да се прибягва към внимателно обмисляне и планиране, към мисловни конструкти.
Отново изпитах желание да го ударя. Преглътнах последната хапка хляб.
— „Препятствията съществуват единствено за да ги преодоляваме, а не за да капитулираме пред тях.“ Често размишлявам над тази мъдрост. Вие, естествено, сте запознат с думите, които цитирах. Чели сте „Моята борба“, нали?
Не отговорих на въпроса му.
— Правиш впечатление на интелигентно момче — отбелязах. — Може би е по-добре да разсъждаваш самостоятелно, вместо да наизустяваш чужди мисли.
— О, благодаря ви! Мама постоянно хвали острия ми ум.
— Той се обърна към мен, а горната му устна се накъдри в усмивка. — Аз определено мисля самостоятелно. Но мъдростта на фюрера ме изпълва с неописуема мощ. — Усмивката му стана още по-широка и той започна да рецитира: — „Първата предпоставка за успеха е непрекъснатото и системно прилагане на сила“. — Взря се в мен. Зениците му бяха разширени.
— Не е ли красиво?
Не му отговорих. Косъмчетата на тила ми настръхнаха предупредително. Този човек беше абсолютен социопат.
— Виждал ли си медицинската сестра? — попитах.
— Ще отида да я доведа — отвърна нетърпеливо той.
— Не…
Той обаче беше изтърчал надолу по стълбата и беше излязъл от комина, преди да успея да го спра.
йоана
Поех си дълбоко въздух и се опитах да овладея гнева си. Как е могъл да ми причини това?
На следващата сутрин щях да сляза на кея, да намеря русия войник и да му кажа, че съм се объркала. Щях да му обясня, че не съм издавала никакво медицинско свидетелство и че не знам нищо по този въпрос. Войникът ми каза, че съм Volksdeutsche — от германско потекло. Това беше вярно. Германия ме беше спасила от Сталин. Дали всъщност не ѝ бях длъжница?
— Йоана.
Гласът беше тих и идваше иззад рамото ми. Обърнах се. Емилия се взираше в мен, а очите ѝ бяха тревожни.
— Не — прошепна. — Моля те.
Дали мислите ми не бяха станали видими за околните?
— Извинете, фройлайн.
На прага на отделението беше застанал Алфред.
— Един господин моли за среща с вас — изрече той.
— Къде е този господин? — попитах.
— Ще ви заведа при него. Може би трябва да си вземете палтото.
Напразно се опитвах да накарам Алфред да върви по-бързо. Корабът беше претъпкан и придвижването беше затруднено. Колко хиляди пътници се бяха качили на борда?
— И кога ще ги видя отново? — изхлипа едно момиченце в коридора.
— Не плачи, скъпа — успокои го старата жена, която вървеше до него. — Трябва да се радваш, защото са избрали точно теб от цялото ти семейство. Майка ти ще дойде да те прибере след няколко години. Ще видиш, че времето ще мине неусетно.
Разплаканото момиченце беше на възраст десет-единайсет години. Как щеше да се справи само?