Какво исках? Исках войната да свърши и да я поканя на среща.
— Трябва да знам. Войникът наистина ли ти каза, че е изпратил телеграма на Кох? — попитах.
Йоана ме погледна. Не бях в състояние да разгадая изражението на лицето ѝ. Казах си, че очите ѝ не са красиви, че нямам желание да я целуна и че тя просто се взираше в мен.
— Той наистина ли ти каза, че се е свързал с Кох? — попитах отново.
— Да — прошепна най-накрая Йоана.
алфред
Слънцето още не беше изгряло, когато започнаха неприятностите. Надуваемите лодки, спасителните жилетки, лошото време. Суматохата разстройваше ума ми. Реших, че ще е най-добре да сляза на палуба „Е“, за да проверя как се чувстват стотиците дами в източения басейн. В най-долната част на кораба беше топло. Чудех се дали жените са свалили униформите си, за да не ги притесняват. Те играеха на карти, спяха, решеха се, събираха се на групи и се отдаваха на обичайните си женски занимания. Беше ми много забавно да ги наблюдавам и реших да остана скрит за един или може би за два часа, за да продължа да ги изучавам.
В десет часа наблюдението ми беше прекъснато от няколко войници, които се появиха на палубата и всяха смут сред момичетата. Войниците обявиха, че издирват един пътник. Сметнах, че е напълно уместно да си предложа услугите. Излязох от прикритието си и се приближих до тях. Водачът им беше красавец, с жълта като слънцето коса и безупречно чиста кожа.
— Добро утро, господа. Мога ли да ви помогна с нещо?
Войникът се изненада от присъствието ми.
— Той ни дебне цяла сутрин — каза една от жените. — Безобиден е.
Другите жени се разсмяха.
Не ми хареса смехът им за моя сметка, нито чувството, което той породи у мен. Изведнъж намразих тези скучни жени. Бяха противни и глупави.
— Кого търсите? Виждали сме няколко мъже да се мотаят тук, долу — обади се една от жените от вътрешността на отводнения басейн. — Можете ли да ни опишете този човек?
Войникът коленичи на ръба на басейна.
— Висок, с дълга кестенява коса, облечен с цивилни дрехи. Ризата му е изцапана с кръв. Казва се Флориан Бек. Вероятно се опитва да остане незабелязан. Гаулайтер Кох му е изпратил съобщение.
Жените веднага щяха да осъзнаят, че са допуснали грешка, като ме направиха за смях. Прокашлях се.
— Извинете, господине, но аз може би ще бъда в състояние да предам съобщението на издирвания от вас човек.
Войникът ми хвърли поглед през рамо.
— Не говоря на теб. Изчезвай оттук!
Момичетата се разхилиха.
Те ме гонеха. Присмиваха ми се. Познатото чувство на гняв започна да се надига в мен.
Не служех на този войник.
Не служех на баща си.
Служех на един-единствен човек.
На най-великия човек.
— Heil Hitler! — изкрещях и разцепих въздуха с лявата си ръка, отдавайки чест, завъртях се на пета и излязох от залата с басейна.
йоана
Сложих бебето в ръцете на Емилия, наведох се и ѝ прошепнах:
— Казах на доктор Рихтер, че съм открила човек, който е латвиец и ще ни служи като преводач. Мисля, че ми повярва.
Емилия не изглеждаше убедена. Изправих се и попитах на висок глас:
— Избрала ли си ѝ име?
Тя кимна и се усмихна:
— Халинка.
— Халинка. Хубаво име.
— Майка ми се казваше Халина. Баща ми я наричаше Халинка.
Замислих се за собствения си баща. Колко време страната ни щеше да остане окупирана от руснаците? Ева твърдеше, че окупацията ще трае десет години. Не беше възможно това да е истина.
Чух тежки, отсечени стъпки в коридора. Русият нацист влезе в отделението.
— Добро утро, Литвинка. Готови ли сте да отплавате?
— Нямам търпение — отвърнах. — Желаете ли нещо?
— Винаги ли сте толкова сериозна? — попита той и се приближи с бавни крачки към мен. — Току-що бях долу, на палуба „Е“. Момичетата в плувния басейн са доста по-любезни.
— Навярно не са заети като мен.
— Аз също съм зает — заяви войникът, свали си шапката и я пъхна под мишницата си. — Продължавам да търся вашия пациент Флориан Бек. Получихме отговор от гаулайтер Кох.
Той се взря в мен.
Беше сам. Беше спокоен. Ако се канеше да арестува Флориан, щеше да бърза, да се оглежда, щеше да бъде придружен от други войници.
— Какво пише в телеграмата? — попитах.
— А, значи се интересувате? — отвърна войникът.
Изгарях от любопитство. Неохотно му се усмихнах мило, за да го накарам да ми съобщи подробностите.
— Сестрите винаги се интересуват от пациентите си.
— Може ли и аз да ви стана пациент? — попита войникът.