Самоувереността му ме подразни. Войникът беше от онзи тип мъже, които, вместо да се възхитят на картината върху стената, се взират в собственото си отражение върху стъклото.
Насилих се да флиртувам с него и пристъпих напред.
— Нека да видим дали умеете да се държите добре със сестринския персонал. Прочетете ми телеграмата.
Той извади лист хартия от джоба си и започна да чете:
— „Бек да ми се обади лично. Кажете му, че доктор Л. е мъртъв. Нужни са ми ключовете. Спешно.“
Повторих наум изреченията, за да ги запомня. Отдалечих се от войника и застанах до леглото на Емилия. Гаулайтер Кох беше изпратил телеграма. Флориан не ме беше излъгал.
— Е? — прекъсна мислите ми войникът.
— Струва ми се, че е важно да предадете съобщението на хер Бек.
— Да, но той очевидно е изчезнал — отвърна войникът.
— Както вече ви казах, имаше намерение да се качи на „Ханза“.
— В момента „Ханза“ потегля от пристанището.
— В такъв случай сте пропуснали възможността да го уведомите, нали?
флориан
Прусака. Така ме наричаше Йоана.
Мислех си за пруското знаме — черен орел на бял фон. Какво щеше да стане с Прусия и четирийсетмилионното ѝ население? Културно-историческото ѝ наследство водеше началото си от тринайсети век, но вече беше стъпкано безпощадно. Дали историята може да изчезне, след като е била написана с кръв?
Разнесе се оглушителен шум. Едва не паднах от перваза на комина. Сърцето ми биеше като лудо.
Дали бяха дали сигнал за тревога? Може би руснаците атакуваха пристанището от въздуха?
А после разбрах. Звукът беше издаден от корабната сирена.
Най-после корабът беше потеглил.
Надзърнах през парата към стоманения му корпус и моментално съжалих за това, че съм го направил. Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Никога не бях виждала подобно отчаяние. Хората, които бяха останали на кея, неистово се опитваха да се доберат до кораба. Лицата им бяха изкривени от ужас, докато пищяха и се молеха.
Майки подхвърляха децата си към пътниците на палубата, но разстоянието беше твърде голямо. Бебетата им се блъскаха в борда на кораба и падаха в морето. Жените пищяха и скачаха във водата след децата си. Някакъв мъж в женски дрехи беше пребит от охраната, защото се опита да се изкачи по трапа. Наблюдавах отвисоко, премалял от състрадание, как хората плачат и крещят, че ще умрат, ако не им бъде разрешено да се качат на кораба. „Густлоф“ беше единствената им надежда.
Стисках раницата и клатех обезверено глава.
„Густлоф“ беше и моята единствена надежда.
И бях успял да се кача на него.
алфред
Добър ден, моя малка Лоре!
С чувство на огромна радост ти съобщавам, че най-сетне отплавахме от това отвратително пристанище. Трапът беше вдигнат около дванайсет часа и двайсет минути на обед на фона на воплите на онези, които не бяха желани на кораба. Вече излязохме от пристанището и се насочихме към Кил, порейки вълните, както е правел Нептун с тризъбеца си. Времето обаче представлява истинско предизвикателство. Ветровете бушуват. Борим се с яростна снежна буря.
За жалост отплаването на кораба не мина без инциденти. Надхвърлили сме почти десеторно капацитета му. Началникът ми изчисли, че на кея са останали хиляда и петстотин бежанци, след като вдигнахме котва. Те пищяха и крещяха, молеха се да ги качим на борда. Опитах се да ги успокоя с мъдростта на Дон Кихот и извиках: „Докато не дойде смъртта, човек все още живее!“, но това не им донесе утеха.
Щастлив съм заради предоставената ми уникална възможност да участвам в операция „Ханибал“. Макар и да не искам да мисля за него, смея да заявя, че мъжът, когото наричам свой баща, щеше да се гордее с мен, ако можеше да ме вади сега. Хората говорят с възхищение за тази знаменателна евакуация. Не след дълго „Ханибал“ отново ще изпълва страниците на учебниците по история. Като стана дума за учебници по история, се сетих да споделя с теб, че твоят възлюбен скоро ще получи медал. Представяш ли си, Лоре? Ще бъда включен официално в хрониките на германската история… Мили Боже… Всичко се върти пред очите ми. И това люшкане. Сигурен съм, че е временно. Те ще стабилизират кораба. Да, длъжни са да го направят. Аз съм с железен организъм, но останалите пътници не биха могли да издържат на подобно изпитание в продължение на повече от четирийсет часа. Със сигурност няма да издържат.
Наведох се напред и повърнах върху обувките си.