Макар и да съм сигурна, че тази история изглежда призрачна и страховита, всъщност не беше така. И до ден-днешен не съм в състояние да обясня защо. Онази нощ двамата с Ниле седяхме смълчани и се взирахме в огъня. Толкова много въпроси. Откъде беше дошло това момиче с розова вълнена шапка? Колко време беше продължило пътуването ѝ? Колко ли беше страдала? Мислехме си, разбира се, и за родителите ѝ. Кое семейство беше загубило красивата си дъщеря?
Не можахме да заспим. Станахме от леглото в мрака. Голямата раница се беше размразила до огъня и Ниле я занесе в кухнята. Извадихме всички неща от нея и ги сложихме на масата. Бяхме много объркани. И тогава Ниле намери твоя бележник. Почеркът беше толкова ситен, че се наложи да използваме лупа със силно увеличение. Подробностите бяха обвити в тайнственост. Харесаха ми дребните скици, подписите и кратките описания на твоето семейство и на Йоана.
Но това, от което се нуждаехме, за да разкрием загадката, бяха бележките в полето…
Емилия. Розова шапка. Полша.
Разбрахме, че съкращението „Уили Джи“ означава „Вилхелм Густлоф“ години по-късно, след като Ниле прочете в шведската преса някакъв материал за потъването на кораба. Бяхме шокирани, когато узнахме, че на борда му е имало десет хиляди души. Над девет хиляди бяха загинали.
Твоята Емилия беше една от тях.
Свързахме се с германските окупационни власти, но те не проявиха интерес, понеже тя не беше служила в армията. Свързахме се и с Червения кръст. Осъзнавахме, че ако споменем за малката кутия, много хора ще се отзоват. Затова не го направихме. Искахме да помогнем за издирването на Емилия, а не на заграбените през войната предмети на изкуството. Изминаха двайсет и четири години, но дори и сега сърцето ми спира, когато някой почука на вратата на къщата ни. До този момент обаче никой не е дошъл да пита за нея. Оставям на теб и на Йоана да решите дали да кажете на Халинка. Междувременно скрих на сигурно място вещите от раницата, каквато беше молбата ти.
И така, скъпо момче, аз остарях, а моя Ниле вече го няма. Милото ти писмо донесе мир на душата ми, след като разбрах, че ти, Йоана, Клаус и Халинка, както и вашето дете сте заедно в Америка. Давам си сметка колко упорито сте се борили за този нов живот. Потъването на „Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него. Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.
Пишеш ми, че Емилия е вашият спасител и че тя непрекъснато присъства в мислите ти. Искам да те уверя, Флориан, че тя завинаги ще остане в моето сърце. Войната е истинска катастрофа. Тя разрушава семействата необратимо. Но тези, които са загинали, не са загубени за нас. Близо до нашата къща, там, където рекичката прави завой под стария дървен мост, се намира най-красивата леха с рози.
На това място почива Емилия. Тя е в безопасност. Тя е обичана.
Бележка на автора
Тази книга представлява историческа проза.
„Вилхелм Густлоф“, Кехлибарената стая и операция „Ханибал“ обаче не са измислени.
Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-ужасяващото бедствие в историята на мореплаването. На фона на тази трагедия броят на загиналите при потъването на известните кораби „Титаник“ и „Лузитания“ изглежда несравнимо по-малък. Въпреки това обаче повечето хора не са чували за него.
На 30 януари 1945 година в търбуха на съветската подводница 8-13 е имало четири торпеда.
Върху всяко от тях е имало надпис:
За родината.
За съветския народ.
За Ленинград.
За Сталин.
Три от тях са били изстреляни и са разрушили „Вилхелм Густлоф“, погубвайки живота на около девет хиляди души. Торпедото „За Сталин“ е заседнало в тръбата си. Мнозинството от пътниците на „Вилхелм Густлоф“ са били цивилни граждани, а около пет хиляди са били деца. Призрачният кораб, както понякога наричат този плавателен съд, в момента се намира близо до крайбрежието на Полша, а големите готически букви, с които е изписано името му, все още се виждат.
Над два милиона души са били евакуирани по време на операцията „Ханибал“, известна като най-мащабната евакуация по море в съвременната история. За кратко време са били спасени от настъпващите руски войски не само войници, но и цивилни граждани. Литовци, латвийци, естонци, етнически германци и граждани на Източна Прусия и на Полския коридор са бягали към морето. Братовчедката на баща ми е била сред тях.