Баща ми, подобно на майката на Йоана, е чакал да настъпи краят на войната в един лагер за бежанци, надявайки, че ще може се да върне в Литва. Това обаче не се е случило. Бежанците от Прибалтийския регион е трябвало да чакат половин век, преди да получат възможност да се върнат в родните си страни. Повечето от тях са били принудени да започнат нов живот в други държави. Емигрантите са се придвижвали пеша, пътували са с надупчени от бомбите влакове или са бягали по море.
„Вилхелм Густлоф“ не е бил единственият кораб, разрушен по време на евакуацията. „Генерал Фон Щьойбен“ също е бил потопен от подводницата S-13, като жертвите са били четири хиляди. Потъването на „Гоя“ е отнело живота на шест хиляди и петстотин души. Корабите „Тилбек“ и „Кап Аркона“ са превозвали евреи от концентрационните лагери. Били са бомбардирани и потопени от Кралските военновъздушни сили на Великобритания, а загиналите са били над седем хиляди. Данните сочат, че само през 1945 година над двайсет и пет хиляди души са намерили смъртта си в Балтийско море. Месеци наред телата им са изплували на брега на различни места, нарушавайки покоя на жителите им. Дори в наши дни някои водолази разказват за наличието на множество трупове в близост до огромните морски гробища.
Кехлибарената стая, наричана някога Осмото чудо на света, е изчезнала през Втората световна война и е една от загадките на войната, която и досега не е разрешена. Била е видяна за последен път през 1944 година. Голям брой търсачи на съкровища са се опитвали да я намерят, като някои от тях са били сполетени от жестока съдба. През годините многократно са се появявали твърдения, че части от нея са били открити. Но къде точно се намира Кехлибарената стая? Налице са факти, според които животът на нацисткия лидер Ерик Кох е бил пощаден след края на войната, защото е разполагал с информация за местонахождението ѝ. Но дали истинската история е известна на някого? Разпространяват се слухове, че Кехлибарената стая е скрита в солна мина, в подземие на замък, в бункер в гората. Някои хора смятат, че е била натоварена на „Вилхелм Густлоф“.
За Втората световна война се разказват безброй истории. Съществуват документи, свидетелстващи за битки и политически събития, за вината и отговорността. В нея победи страданието, като засегна и двете страни и не пожали нито една от държавите, участвали във войната. Докато пишех този роман, ме измъчваха мисли за беззащитните деца и юноши — невинни жертви на преместването на границите, на етническото прочистване и на реваншистките режими. През Втората световна война са осиротели стотици хиляди деца. Изоставени или отделени от семействата си, те са били принудени да се борят сами с чудовището на войната, наследявайки скръбта и отговорността за събития, за чието възникване не са изиграли никаква роля. Някои от тях са станали обект на неописуеми зверства, други — на невероятни добрини от страна на напълно непознати хора. Избрах жанра роман за деца и юноши, за да покажа войната, видяна през очите на младежи от различни националности, принудени да изоставят всичко, което са обичали.
За много хора войната даде ново определение на думата „дом“ Лвов, родният град на Емилия, вече не е част от Полша, а се намира в пределите на Украйна. Източнопруските градове Тилзит и Кьонигсберг, с които е свързан Флориан, сега се наричат съответно Советск и Калининград и принадлежат на Русия. Големи територии от Източна Прусия са били присъединени към Полша. Литва, родината на Йоана, беше окупирана от Съветския съюз в продължение на повече от петдесет години, преди да възвърне независимостта си през 1990 година.
Всяка държава има своята съкровена история, съставена от безброй събития, съхранени от тези, които са ги преживели. Разказите за войната често се четат и обсъждат в целия свят от хора, чиито народи са били противници в битките. Историята ни раздели, но разказите, изследванията и мемоарите, които четем, могат отново да ни обединят. Книгите ни свързват и ни превръщат в глобална четяща общност и — което е още по-важно — в глобална човешка общност, полагаща усилия да извлича поуки от миналото.
Многобройни са факторите, определящи механизмите на запаметяване на историята и подбора на елементите, съхранени в колективното съзнание. Ако историческите романи събуждат интерес у вас, проучвайте фактите, историческите документи, разказите и свидетелските показания на участниците в събитията. Те представляват раменете, върху които се крепи историческата проза. След като съвременниците на събитията напуснат този свят, не бива да позволяваме истината да изчезне заедно с тях.