Той все още добре си спомняше как се беше запознал с нея. Това стана в Сицилия. Какъв контраст с мрачното сиво море от сгради на Ню Йорк! Сицилия преди осем години. Прекрасен ден, лъчезарно синьо небе. Слънцето напичаше изсушената земя около малкото градче Санта Мадалена. Пиниите леко се полюшваха на вятъра, идващ откъм морето.
Виторио Касалонга си спомни белите зидове на къщите, кафявите прашни улици, зеленината и червените цветя в градините. Бяха се върнали в старата родина, защото Тереза Лучиано, майката на жена му, беше починала.
Той забеляза Сара за първи път на погребението в малката църква в центъра на градчето. Той беше с черен костюм, а и жена му също беше облечена изцяло в черно. В църквата беше студено и мрачно и миришеше на тамян и восък. През малките прозорци към кораба на църквата си пробиваха път няколко слънчеви лъча и в сноповете светлина танцуваха прашинки. Ковчегът беше в средата на църквата, окичен с цветя и зелени клонки. Докато органът свиреше една църковна песен и погребалната меса се приближаваше към края си, Виторио отегчено се оглеждаше наоколо.
Сара стоеше пред една икона на Дева Мария. Върху млечнобялата й кожа падаше отблясъкът на дванайсет горящи свещи. Златистите й руси коси не бяха осветени. Цялата беше облечена в бяло. Виторио се наведе към един от местните хора и го попита коя е младата жена.
— Не е оттук — гласеше отговорът. — Туристка е.
След богослужението по пътя към гробището Виторио за втори път забеляза младата жена. Мадалена, покрита с воал, се присъедини към мнението на няколко по-възрастни местни жени, че Виторио ги отвращава. Той забеляза туристката под едно маслиново дърво. Тя фотографираше гробището.
С лъснала от пот кожа под палещото слънце Виторио се питаше от коя ли страна е туристката. След погребението той събра още някои сведения. Научи, че младата хубава жена се казва Сара Миърс и е от Ню Йорк. Когато седмица по-късно той и жена му се качиха в Палермо на кораба за Щатите, Сара Миърс също се намираше на борда и стана негова любовница.
Това беше преди осем години. Той и Сара имаха любовна връзка в продължение на седем години. Той й беше подарил всичко: кола, къща, бижута, дрехи. Но преди всичко й беше подарил своето доверие, а сега с това доверие беше злоупотребено. Той напусна Сара преди една година, след като Мадалена бе разбрала за връзката му. А сега трябваше да узнае, че тя иска отмъщение — като пишеше книга за мафията. Тя се бе обърнала с предложение и няколко пробни страници към едно нюйоркско издателство, а един от работещите в него сътрудници информира Касалонга за това.
Вероятно Сара не знаеше кой знае колко. Но от това, което знаеше, доста хора биха могли да се досетят за останалото. Сигурно Сара имаше богата фантазия — както винаги неговото име се споменаваше, това той не можеше да допусне. В никакъв случай. Съветът на семействата не би могъл да има нищо друго по-спешно за решаване от това — да поиска оставката му като върховен глава. Имаше много хора, които ламтяха за неговото място и свързаните с това предимства.
Виторио Касалонга въздъхна.
— Значи няма възможност да й се попречи да напише книгата?! — попита той още веднъж. Можеше да си позволи тази сантименталност да постави втори път въпроса.
— Никаква, дон Виторио — каза Ланджела.
— Като че ли се опитваш да я оправдаеш, татко — каза Марио шеговито. Но щом дон Виторио го погледна, усмивката му угасна. Това беше само един кратък поглед, но Марио изведнъж го полазиха тръпки по гърба.
Дон Виторио се изправи. Беше взел решение. Времето на колебанието и въздишките беше отминало. Той свали ръка от челото си.
— Няма да я оправдавам аз — каза той. — Солдато ще направи това.
Изненадан от студенината в гласа му, Бруно Матисен недоверчиво погледна към дон Виторио. Той познаваше Сара и винаги я беше харесвал въпреки тази неприятна история сега.
— Ти смяташ…
— Да — каза дон Виторио. — Тя ще умре. Ще изглежда като нещастен случай.
Решението беше взето и за двата случая. Беше изречено най-тежкото наказание. Виторио Касалонга неведнъж бе насочвал палеца си надолу. Никой не посмя да възрази.
Дон Виторио стана и напусна помещението. Другите останаха в заседателната зала. Бедната Сара, мислеше Бруно Матисен. Той се питаше дали постепенно не се размеква прекалено много за тази работа. Въпрос, на който предпочиташе да не отговаря.
5
МИРИАМ ХИРО, ШЕСТГОДИШНА СЛАБА, КРЕХКА, ПРЕКАЛЕНО ДРЕБНА ЗА ВЪЗРАСТТА СИ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ВИСОЧКА. ТЪМНОКЕСТЕНЯВИ КОСИ, ПОДСТРИГАНИ НА ЧЕРТА, ПЛОСЪК НОС, УСТА С ВЪПРОСИТЕЛНО ИЗРАЖЕНИЕ И ВЪЗМОЖНО НАЙ-ОТНЕСЕНИТЕ И РАЗСЕЯНИ ТЪМНОСИНИ ОЧИ, КОИТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ. С АЗИАТСКА ФОРМА, ИЗПЪЛНЕНИ ОТ ПРЕЛИВАЩО ОТ КОПНЕЖ СИНЬО. ВИНАГИ Е САМА. НЕ ПОЗНАВА И НЕ ОБИЧА НИКОГО. НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ. ТЯ Е ДЕТЕ, СТРАДАЩО ОТ АУТИЗЪМ.