Върнаха се, без да стигнат до езерото. Лаура все още притискаше главата на Мириам към рамото си, за да не може детето да възприема други впечатления.
— Понякога се питам дали вината не е у нас — каза Хиро. — У мен или у Кати.
— За деца като Мириам никой няма вина — отговори Лаура. — Освен може би Господ, ако го има. Те такива се раждат. Известно време съществуваше теория, че аутизмът произтича от липса на любов към детето, от побой или студенина. Но междувременно се разбра, че това не е вярно. Няма човешка вина. Може би тъкмо това е най-мъчителното нещо. Някъде в мозъка на тези деца нещо ги настройва така, че да живеят в друг свят — в един свят, който може да бъде една безчувствена пустош или пък ад от мъчителни чувствени импулси.
Те стигнаха до дома и Хиро се сбогува с Лаура. Този път нямаха време за кафе в кухнята, но тя беше готова при някой от следващите й свободни следобеди да се срещне с него в града. Тогава нито той, нито тя предполагаха, че от симпатията, която се породи между тях заради детето, може да излезе любовна връзка. Преди да се върне при колата си, той видя как Лаура носеше Мириам по стълбите — една млада жена с безмълвно създание в ръце, което само изглеждаше като дете.
По някакъв странен начин тази гледка му вдъхваше сили, даряваше му утеха. Много повече утеха от всички думи, които му бяха казани от лекарите, при които беше мъкнал Мириам, преди да дойде тя в центъра „Майъм“. Един от тези лекари беше отишъл дотам, че го поздрави с неговото дете-чудо. Може би Мириам не е способна да говори или да се облича сама, беше казал той. Но затова пък може да развие невъобразими, чудни способности. Понякога при такова едно дете едно-единствено сетиво се развива за сметка на всички други с огромна сила. Питате се, какво предизвиква това? Някои от тези деца могат да умножават три или четирицифрени числа за секунди, да се запознаят със законите на електричеството или да говорят японски или арабски, без преди това да са казвали нито една дума на този език. Други са в състояние тон по тон да изпеят цели симфонии от Моцарт, Хайдн или Брамс, преди да са навършили три години. Разбирате ли с какво са надарени деца като Мириам?
Той не разбра това. А и не беше утеха за него да си представя, че Мириам би могла да научи наизуст половината Библия, щом като не е в състояние да говори с него. Вместо това го измъчваха сънища. Тези сънища остаряваха с него, ставаха все по-мъчителни и накрая щяха да го доведат до отчаяние. Мириам беше превърната от съдбата си в тиранин, с който той никога нямаше да може да се спогоди напълно, но в същото време тя беше една страст, без която не би могъл да живее. Той знаеше колко непринудено е неговото отношение към нея, но щом я погледнеше, не можеше да прецени дали тя беше реалност или не.
Лаура му помогна. Тя интерпретираше странните звуци, които Мириам издаваше. Благодарение на Лаура той можеше по-добре да опознае детето — както през оцветените обективи на някои камери могат да се видят контурите на слънцето, без това да причинява болка на очите.
При първата им уговорена среща в една дрогерия в близост до Медисън авеню валеше дъжд. Небето над Манхатън имаше цвят на графит и като че ли върховете на небостъргачите го докосваха. Високите стени на сградите бавно почерняха от изливащата се от небето вода, която удряше по предните стъкла на колите, по прозорците на ресторантите и магазините.
Хиро измина последните метри до входа на дрогерията приведен. Отвори вратата и се отърси като куче. После забеляза Лаура на една от отдалечените маси. Той й махна, но тя не го позна веднага. Тя беше с бежови джинси от рипсено кадифе и светлосив пуловер, който приятно контрастираше с косата й. Пушеше с бързи, нервни движения.
Хиро беше облечен в пуловер с поло-яка и яке на фино каре меланж и тъмносиви панталони. Той се поздрави за решението си, защото в „Гамел-лук“, който предпочиташе през свободното си време, не би изглеждал добре до нея.
— Здравейте — каза той. — Закъснях. Моля да ме извините.
— Няма значение — отговори Лаура весело. — Обикновено аз съм тази, която кара другите да я чакат. Не нарочно, разбира се.
— Наблюдавах ви от вратата. Изглеждахте толкова угрижена. Имате някакви колебания, понеже сте се уговорили с ченге?
Лаура отговори:
— Генерални колебания, понеже имам уговорка с мъж. — Като каза това, бръчките в ъглите на очите й се вдлъбнаха.
Хиро каза:
— Не виждайте в мен мъжа. Вижте в мен бащата. Може би това ще помогне.
— Не и ако бащата изглежда като вас. Дори и терапевтичките не са имунизирани срещу мъжки чар.