Двамата се засмяха, а Хиро попита:
— Какво бих могъл да ви поръчам?
— Едно сухо мартини, моля.
— Аз ще взема един бърбън.
Хиро махна на келнера. След това си запали цигара.
— Какво ще правим след това? — попита той. — Имате ли желание да отидем на кино?
— Ако не настоявате да гледаме „Полет над кукувиче гнездо“, с удоволствие.
— Не, днес няма да гледаме проблемни филми. И никакви филми за Виетнам. Аз съм бил там, знаете ли? Видях всичко. А какво ще кажете за „Коса“?
— Съгласна съм. За полицай имате добър вкус.
— Благодаря, затова съм вече лейтенант. Освен това капитанът тайно ходи на порнофилми. Какво да се прави?
Донесоха им напитките. Хиро измери с поглед Лаура и тя го погледна. Има неща, които не могат да се възпират, мислеше Хиро. В един свят, пълен с мръсотия, не биваше да се изпуска добрият случай, когато се запознаеш с жена като нея.
— Колко време имате? — попита той. Надяваше се, че тя няма да каже до вечеря.
— Това зависи от вас — отговори Лаура и тогава Хиро за първи път почувства, че и тя като него изпитва нужда от нежност и ласки.
Пиеха мълчаливо, като че ли внезапно се бяха озовали върху терен, в който всяка по-нататъшна дума се равнява на стъпка върху мина. Хиро потърси погледа на Лаура и го улови. Изпитваше към тази стройна млада жена, която беше посветила живота си на малките аутсайдери на обществото, топлина, каквато повече не бе изпитвал, откакто за първи път бе държал ръката на Кати.
— Ще бъдете нежен към мен, нали? — попита Лаура с безпомощно трепване в ъгъла на устните.
— Да.
— Няма да ми причинявате болка?
— Не.
— И няма да ми правите сцени, когато имате чувството, че понякога сте на по-заден план от децата?
Хиро се усмихна.
— Не, защото това бяха децата, които ме доведоха при вас. Това беше Мириам. И при мен Мириам стои на първо място.
— Да, мисля, че вие можете да ме разберете. Ако въобще е възможно един мъж да ме разбере, то това е един нюйоркски полицай с дете като Мириам.
— Това вероятно е най-милото нещо, което някога ми е казвала жена — отговори Хиро.
Сега и Лаура се усмихна. Те си допиха чашите и Хиро плати. След това излязоха навън под проливния дъжд. Хиро разтвори чадъра и Лаура го хвана под ръка. Той вдъхна аромата на парфюма й, не изглеждаше да е от скъпите, луксозни парфюми, но въпреки това издаваше добър вкус.
Филмът им хареса и на двамата, въпреки че душевно бяха превъзбудени, за да могат да се концентрират напълно. Всеки от тях усещаше близостта на другия почти болезнено. Смееха се много и веднъж Лаура въодушевено хвана ръката на Хиро при една пленителна танцова сцена, без след това да я пусне. Вихърът на възпламеняващите като фойерверк песни, пленителните картини, метежът на вълнението в техните души им даваха чувството, че се наслаждават на един изключителен, важен и хубав момент в живота си. Дори и малките закачки по адрес на ченгетата в Ню Йорк не можеха да раздразнят Хиро. Единствено в края на филма, когато предводителят на една хипарска група по нещастно стечение на обстоятелствата го изпращат на война във Виетнам и там го убиват, ръката на Хиро конвулсивно се сви около ръката на Лаура, така че младата жена загрижено го погледна и се опита да го разсее с една лека целувка по бузата.
След киното отидоха да вечерят. Хиро успя да намери маса в „Елайн“, един малък локал, много обичан от нюйоркските писатели и кинодейци по това време. Италианската обстановка им хареса, но и двамата бяха на мнение, че яденето и комфортът не отговаряха много на реномето на локала.
Веднъж Хиро каза:
— Обърни се бързо. Зад теб седи Уди Алън.
Лаура се усмихна и поклати глава.
— Майка ми ми е казвала никога да не се обръщам след чуждите хора.
— Но това наистина е Уди Алън.
— А срещу мен седи Джеймс Хиро, когото десет пъти повече предпочитам да гледам, въпреки че не е световноизвестна звезда — отговори Лаура.
Малко по-късно тя стана неспокойна. Това беше същото безпокойство, което беше обзело и Хиро и щеше да се уталожи отново едва след дълга нежна прегръдка. Излязоха почти припряно и потеглиха към жилището на Хиро.
След като спаха заедно, Хиро се чувстваше така, сякаш тялото му беше изгубило измеренията си, като че ли се уголемяваше до безкрай. Името му, произнесено от нейните устни близо до ухото му, звучеше като вопъл, молитва, а той разстилаше завивка от нежни думи над нея като над зъзнещ човек. В тази минута те бяха забравили всичко, което бяха преживели и каквото бяха очаквали от бъдещето.
След това двамата лежаха плътно прегърнати върху белия чаршаф и Хиро попита:
— Причиних ли ти болка?
— Не — каза тя тихо. — Беше прекрасно.