Той вече не беше полицаят за пример, какъвто беше в началото на кариерата си. Изглеждаше така, като че ли все още е, но вече не беше. Понякога дори той самият не забелязваше кога поведението му и желанията му се променяха в тази посока под натиска на обстоятелствата. В други ситуации пък осъзнаваше това прекалено добре.
Вече не помнеше кога беше започнало всичко, но знаеше добре каква беше причината. По природа той беше слаб човек. Дълго време се беше опитвал да прикрива това дори от самия себе си, като се залови с професия, в която трябваше да бъде силен. Но той не беше. Не беше като Джими например. Забеляза по това, че при ежедневния си допир с престъпници се е заразил. Той самият никога не би извършил престъпление, но чувствуваше, че би могъл да бъде способен на това, ако си заслужава. Винаги е имал слабост към лукса, към неща, които се купуваха с пари, с много пари, които той нямаше й не би имал, ако не беше станал посредник.
Парите бяха ключът — това той вече знаеше, — ключът към неговата слабост. До това прозрение стигна при запознанството си с Фелисити. Те се сприятелиха с Фелисити само по една-единствена причина: тя се занимаваше с пари.
Всичко започна преди девет месеца, на новогодишния бал на висшите служители на нюйоркската полиция. Комисарят беше дошъл за няколко часа, появиха се и капитаните от управленията и цял куп лейтенанти. И, разбира се, жени — този вид жени, които се интересуват от ченгета или са женени за такива по познати причини. Това бяха жени, които копнееха за силен мъж, привличаше ги униформата или просто не се бяха запознали с някой нормален човек. Такъв вид жени по принцип не вълнуваше Роян.
Фелисити Паркър седеше сама на една маса, нещо, което малко след полунощ вече означаваше твърде много. Беше пила доста и гледаше към дансинга с искрящ поглед. Там ревящи мъже се притискаха към кискащи се жени, над раменете на танцуващите, чиито лица изглеждаха обезобразени от светлината на червените прожектори, летяха ленти и конфети.
Оркестърът свиреше румба. Дори и в полумрака се виждаше, че Фелисити Паркър сега копнее най-много за това, да се числи към жените, които се носеха по паркета на гимнастическата зала. Беше с бяла рокля, като на първо причастие, със забодена в косите червена роза от хартия. Ръцете й нервно си играеха с полупразната чаша шампанско.
Роян я наблюдаваше. Той скучаеше, а когато му беше скучно, започваше да наблюдава хората. Той призна пред себе си, че търси нещо само за леглото. Опитът го беше научил, че най-добрите партньорки в леглото са тези, които остават самотни на танците, защото позволяват да се прави с тях всичко, а освен това са и благодарни.
Той заговори Фелисити и й поръча още една чаша шампанско. Завързаха разговор, в хода на който под влияние на алкохола тя му разказа целия си живот. Той със задоволство установи, че пак беше попаднал на подходящ обект: самотно момиче. Заведе я на дансинга, а след това и в леглото си.
На следващата сутрин научи, че тя работи като главна секретарка в една банка. Пари — за него това беше като подрънкване на кастанети. Подрънкването се превърна в мелодичен звън. И изведнъж го обзе чувството, че съдбата му дава шанс. Главна секретарка в банка. Той все още не знаеше за какво може да му послужи това, но почувствува, че тази връзка може да му бъде от полза само ако Фелисити станеше зависима от него.
И той направи това. Тя се бе вкопчила в него като удавник за сламка и продължаваше да се държи така дори и след като отдавна й беше станало ясно, че той беше всичко друго, но не и влюбен в нея.
Роян поклати глава. Излезе от асансьора и тръгна към вратата на жилището си по зеления мокет. Мушна ключа в ключалката. Лампата в коридора светеше ден и нощ. Роян отключи вратата и влезе.
Лампата в коридора светеше. Телевизорът работеше.
— Фелисити? — извика Роян.
Не получи отговор. Вероятно пак беше заспала пред телевизора. Роян сложи шапката си върху рафта в гардероба и закачи лекия си шлифер на една закачалка. Разхлаби виненочервената си вратовръзка и съблече сакото на сивия фланелен костюм.
Комфортното четиристайно жилище на Роян беше на хубаво място и бе обзаведено с много вкус и значителни разходи. Бежови килими, тъмни, модерно изработени мебели, шведска кожена гарнитура, картини от съвременни художници по стените и цветя в големи бели сандъци във всяка стая.
Фелисити лежеше на кушетката, облечена в тъмносин раиран халат. Беше заспала. Полупразна чаша с вино стоеше върху ниската масичка. По телевизията вървяха новини. Роян изключи апарата и си направи един коктейл от бутилките върху количката с напитките. Една лампа с матово стъкло хвърляше мека светлина. С чаша в ръка той седна до Фелисити и загледа спящата жена.